Изминаха двайсет минути преди Ед да се върне. Той им се усмихна веднага. Очевидно сега бе по-скоро замислен, отколкото ядосан или разстроен.
— Съжалявам, че се забавих толкова. Ще ви закарам светкавично у дома. — Преди да каже нещо друго, той обърна колата и я подкара към магистралата. — Просто блъсване и бягство в края на охраняваната от нас територия. Жертвата прилича на нелегално пребиваващ мексиканец. Пограничният патрул твърди, че преди около седмица е имало нова голяма вълна преселници. Със сигурност прилича на испаноезичен. До него е била намерена голяма отвертка, сякаш е работел или се е опитвал да влезе в нещо с взлом — може би в автомобил.
Ханк слушаше с мълчаливо любопитство.
— Ще се опиташ ли да откриеш кой го е убил? — попита Джен.
— Навярно просто ще предадем целия случай на шерифа. Щом се уверим, че проблемът не касае службите за сигурност. Има и нещо странно: човек би си помислил, че там, където е бил намерен, би трябвало да има и паркирани коли, в които да се е опитвал да влезе. А ако е работел нещо по собствената си кола, къде е изчезнала тя?
— Открадната? — предположи Ханк.
— Наоколо имало следи от автомобилни гуми, както разбрах, но били твърде неясни, за да вършат някаква работа. По дрехите му имаше следи от боя, навярно от колата, която го е блъснала. Ще трябва да ги проверим.
Стигнаха до магистралата, пътуваха кратко време по нея и отново се отклониха. Още един второстепенен път, неизвестен на Джен.
— Къде ни водиш сега?
— У дома. Както казах. Просто си помислих, че бих могъл да мина но този път и да поогледам нещата.
— Тук ли е станала катастрофата? — попита Ханк.
— Наблизо. Искам само да хвърля един поглед, доколкото е възможно.
Пътуваха, после завиха и отново продължиха нататък. С известно умствено усилие, Джен си помисли, че сега повече или по-малко знае къде се намират. Всъщност, изобщо не бяха далеч от къщи и можеха да се приберат оттук още по-бързо, ако Ед свиеше надясно…
Той зави наляво — мястото беше необитаемо, скрито в непрогледен мрак. А предните фарове на колата осветиха някакво превозно средство, паркирано до пътя, отстрани на който се виждаше оградата на охраняваната територия на лабораториите, с обичайните забранителни знаци. Превозното средство беше фургон от някакъв нов модел, но самият той едва ли можеше да се нарече нов, защото очевидно бе много използван. Спечена кафеникава кал покриваше цялата му повърхност, иначе боядисана в сиво и жълто.
Еди промърмори нещо, което прозвуча като възклицание или изненада. Той намали и спря колата на около петнайсетина метра от фургона, като го освети напълно с предните фарове. Беше тъмен и неподвижен, а и изглежда в него нямаше никой. Ед се огледа, измърмори нещо с раздразнение и отново откопча радиостанцията от колана си.
— Матрица — повика той, — тук е Солон8. Обади се. — Но оттам се чу само взрив от пращене.
Ед изруга, нещо, което не бе характерно за него. Почука рязко по апарата с кокалчето на пръста си, но и това не помогна. Тогава го остави и посегна към волана, сякаш, за да потегли, но се отказа. Остана просто да седи и да гледа ядосано фургона.
— Изглежда, като че ли в него няма никой — отбеляза Джен. Струваше й се, че зад тъмния прозорец вижда някаква ниска, ъгловата сянка — сякаш някой беше оставил на мястото на шофьора голяма кутия. Но нямаше човешки силуети и нищо не помръдваше.
— Познавам този фургон — мърмореше Ед толкова тихо, че едва се чуваше. — Трябва да е същият — експеримент за автоматичен контрол на магистралите. Преди месец ни съобщиха, че е откраднат, а после казаха, че просто е станала грешка в документацията. Бил даден под наем на някакъв екип в Джорджия. — Той отново вдигна радиостанцията. — Матрица, Матрица, тук е Солон. Чувате ли ме?
Джен видя, че фургонът отпред имаше регистрационен номер, който не бе обичаен за Ню Мексико. Но не можеше да каже какъв беше той. Дебелият пласт кал скриваше не само знаците, но и цвета му.
Ед за пореден път остави радиостанцията, този път с гняв.
— Добре — каза той през зъби. — Първо ще се наложи да ви върна в станцията.
— Не искаме да се връщаме там — възрази Джен. — Ед, ако искаш да излезеш и да поогледаш, защо просто не се приближиш и не го направиш? Не се притеснявай за нас. Даже няма да гледаме, ако предпочиташ. А видим ли някакви тайни, няма да говорим за тях.
— Не става дума за тайни. — Ед пое дъх и очевидно направи опит да се отпусне. — Добре тогава. Ще ми отнеме само секунда. Нямам основания да мисля… Джен, мини на шофьорското място, а? И само дръж фаровете насочени към фургона.