В края на краищата, нямаше причина да остава в Чикаго. Ако утре компютърът в полицията отново заявеше, че е престъпник, той искаше поне да го попреследват малко.
Докато чакаше самолета си на летище „О’Хеър“, Алекс си купи вестник — трябваше да бъде в течение на новините, да разбере дали някъде не се споменаваше нещо за странстващи роботи.
Роботи нямаше. Но имаше малко съобщение за една странна самолетна катастрофа в Лос Аламос.
Донякъде нетипично за него, Робърт Грегъри четеше вестник по време на закуската. Или по-скоро търси нещо във вестника, помисли си Джорджина Хойл, която го наблюдаваше от другата страна на масата. Без успех, както можеше да се съди по неудовлетворението, изписало се на лицето му.
Тя отпи от кафето. Наистина бе започнала да привиква на закуска да вижда срещу себе си този човек. Като стара семейна двойка, помисли си тя. Не че изобщо бе имало някаква церемония или че се очертаваше вероятност за подобно нещо. Но щом не го бе напуснала досега…
— Говореше насън през нощта, Боб — съобщи му тя. Използваше внимателно неутрална интонация и го гледаше съсредоточено, докато говореше.
— Никога не ми се е случвало — каза той отнесено и обърна страницата.
— И аз никога не съм те чувала. Миналата нощ обаче, наистина говореше.
Над вестника, очите му бяха кръвясали и изглеждаха уморени.
— Добре. Какво съм казал?
— Има ли значение? Просто…
— Какво съм казал? — Той не обичаше да повтаря. Днес не беше подходящ ден да го ядосва.
— Е, ако има някакво значение, струва ми се, че те чух да казваш нещо подобно на „весел камък“ — отговори Джорджина.
Лицето му беше непроницаемо. Той обърна нова страница без да гледа вестника и го остави да падне на пода.
— Не ме изоставяй, Джорджи.
— Казвала съм ти, че няма — отвърна тя нежно. — Няма. Съвсем съм полудяла, разбираш ли? Изобщо не съм на себе си. Може да съсипя кариерата си, но оставам тук.
— Ще ти се отблагодаря някак си. Имам нужда от теб.
— Знам. — Джорджи се протегна през масата и стисна ръката му. Като никога, изглеждаше почти безпомощен. Тя си прочисти гърлото. — Днес наистина трябва да разработим някакъв сигурен план. Законен или не. След онова, което направи по отношение на Алекс, очевидно няма смисъл повече да се опитвам да спазвам стриктно закона.
— Весел камък, казваш.
— Така ми прозвуча, да.
— Не споменавай пред никого за това.
— Добре. Няма.
Отблизо се чу телефонен звън. Идваше от устройство, което висеше на стената и не изглеждаше по-дебело от обикновена картина — поставена в рамка гравюра на Миро.
Боб се обърна към стената.
— Да?
От вътрешния телефон долетя гласът на Карълайн.
— Татко? Някакъв мъж се обажда и казва, че е от ФБР.
Боб използва една салфетка, смачка я и я захвърли на масата.
— Добре, свържи ме с него. Ще говоря оттук.
— Г-н Грегъри? — чу се миг по-късно някакъв нов глас откъм рамката. — Аз съм Гъс Фехнър от управлението в Атланта, Федерално бюро за разследване.
— Да.
— Бих искал да ви задам няколко въпроса за инцидента в Лос Аламос, Ню Мексико, където наскоро катастрофира ваш самолет.
— В офиса си ли сте в момента, г-н Фехнър? Бих искал да ви позвъня там, ако не възразявате.
— Разбирам, господине. Ще чакам да се обадите.
— Карълайн, ще ме свържеш ли? — Боб отпи от кафето си. Изглеждаше по-добре, сякаш трябваше да се сблъска незабавно с някакво предизвикателство. Той и Джорджина се гледаха един друг над тясната маса. Пристигна един робот и започна да разтребва.
— Свързах се с г-н Фехнър, татко.
— И така, господине — започна отново агентът, — чудехме се дали точно с този ваш самолет не е свързано нещо особено, което да е допринесло да се случи нещастието.
— Допринесло? Как?
— Разбираме, че често се занимавате с различни проучвания. Може би някакво устройство на борда, което да е спомогнало за странната реакция на инсталацията за слънчева енергия. Разбирам, че се занимавате с разработване на необикновен хардуер.
— Това е смешно, г-н Фехнър.
— Опитваме се да проверим всички възможности.
— Разполагате с останките или по-скоро предполагам, че хората от ФАУ9 трябва да разполагат с тях. Ако на борда са били открити странни устройства, те не са били поставени там от мен.
— Ще ни бъде необходим списък на инсталираните навигационни съоръжения и така нататък… Вижте, господине, зная, че може да ви прозвучи като твърде невероятна възможност, но известна ли ви е някаква причина, поради която някой би искал да убие д-р Брамагуптра?