— Не е трудно човек да се досети. Който иска да намери индиански гробове, не бива да се отправя към дивата Ляно Естакадо.
— Ляно Естакадо ли? — попитах аз привидно слисан.
— Да!
— Ами къде се намира тя?
— Не знаеш ли?
— Знам само, че била някаква много печална местност.
— О, sancta simplicitas[36]! Значи не знаеш къде се намираш?
— В прерията, тук край това хубаво езерце.
— И накъде се каниш да продължиш?
— Натам — посочих на изток.
— Натам ли? Тогава ще навлезеш в Ляно Естакадо!
— Наистина ли?
— Да. Можеш да благодариш на Бога, че ни срещна. Та ти нямаш никаква, представа, че се намираш в окрайнините на пустинята! Продължиш ли да яздиш в тази посока, очаква те окаяна гибел!
— Хм-м! Тогава ще се върнем.
— Да, трябва да се върнеш, сър, иначе ще те изгълтат лешоядите.
— И вероятно няма да се натъкнем в Ляно на никакви гробове?
— Поне не на такива, каквито търсиш. Пишеш се за учен, а не знаеш, че всичките ти издирвания са напразни!
— Напразни ли са? Защо?
— Нали ни каза, че искаш да изкопаеш стари останки, за да разбереш по тях откъде произхождат червенокожите?
— Да, разбира се.
— Значи можеш да имаш полза само от стари, прастари гробове, така ли?
— Да.
— А ето че се скиташ из прерията и изобщо в Далечния запад, където наистина има гробове, ала те са нови!
— Хм-м! — промърморих замислено.
— Трябва да копаеш там, където са живели измрелите преди много време индиански племена. Не съм ли прав?
— Всъщност, да.
— Тогава напусни Запада! Гробовете, които търсиш, не се намират западно от Мисисипи, а източно. Този добър съвет мога да ти дам. Виждаш докъде се простира твоята ученост, щом други хора трябва да ти посочват правия път!
— Well! Тогава пак ще се прехвърля отвъд Мисисипи.
— Тъй те съветвам. А там ги няма и многобройните опасности, на които си изложен тук.
— Опасности ли? Хайде де!
— Какво? Не знаеш, че съществуват опасности ли?
— Откъде може да го знае човек като мен?
— Ами индианците!
— О, те няма да ми сторят никакво зло!
— Никакво зло? Какво лекомислие! Или каква неосведоменост! Изглежда, нямаш представа, че тъкмо сега команчите са изровили бойната секира. Избиват всичко живо — и червенокожи и бели!
— Но не и нас!
— Защо пък тъкмо вас няма да убият?
— Защото не сме им направили нищо лошо.
— Слушай, наивността ти наистина е прекалена! Тези индианци нямат милост към никого!
Поклатих невярващо глава. Тогава той гневно ми се тросна:
— Така е както ти казвам! И трябва да си ми благодарен, че те предупреждавам, сър. А всъщност накъде се отправихте след като напуснахте бивака ни отвъд каньона?
— Все на изток.
— А после?
— После стигнахме до езерото, наречено от индианците Синята вода.
— Синята вода? — извика той учудено, кажи-речи, изплашено. — Точно там се бе разположил на лагер един доста голям отряд на команчите!
— Ами? — възкликнах аз, преструвайки се, че нищо не знам.
— Ами-и-и? — имитира ме той. — Та нима не ви видяха и спипаха?
— Да са ни видели? Може би? Да са ни спипали? Не! Дори си направихме удоволствието да поплуваме в езерото.
— И не ви заловиха, така ли?
— Не. Като се поразмисля, ми се струва, че ако ни бяха заловили, сега нямаше да седим тук.
Тогава той отново се разсмя и извика:
— Наистина правилен извод, съвършено правилен! Щяха да ви убият и скалпират!
— Сър, тая работа не става тъй лесно, както, изглежда, си мислиш!
— Какво искаш да кажеш?
— Щяхме да се отбраняваме.
— Срещу сто и петдесет команчи?
— Да.
— С тези сачмалийки, дето ги имате?
— Да.
Отговарях му с такава сериозност и убеденост, че пак избухна бурен смях. Сигурната ръка полагаше големи усилия да овладее израза на лицето си. Въпреки всичко си личеше колко много го развеселява този разговор. Когато смехът поутихна, командирът продължи:
— И тая не е малка! Значи щяхте да се отбранявате? Наистина ли?
— Разбира се!
— Тогава ще ви кажа, че тази мисъл е чисто безумие. Повече от сто куршума незабавно щяха да ви направят на решето.
— Охо! Хм-м!
— Ако щеш вярвай, ако щеш недей! Всичко, каквото ти казвам, е истина. Всъщност колко време останахте край Синята вода?
— Един ден!
— А после накъде тръгнахте?
— Все на изток.
— Значи през равнината?
— Да.
— Право насам?
— Да.
— Наистина е цяло чудо, небивало чудо! Но нали виждам, че сте пристигнали здрави и читави!