Выбрать главу

— Не е трудно човек да се досети. Който иска да намери индиански гробове, не бива да се отправя към дивата Ляно Естакадо.

— Ляно Естакадо ли? — попитах аз привидно слисан.

— Да!

— Ами къде се намира тя?

— Не знаеш ли?

— Знам само, че била някаква много печална местност.

— О, sancta simplicitas[36]! Значи не знаеш къде се намираш?

— В прерията, тук край това хубаво езерце.

— И накъде се каниш да продължиш?

— Натам — посочих на изток.

— Натам ли? Тогава ще навлезеш в Ляно Естакадо!

— Наистина ли?

— Да. Можеш да благодариш на Бога, че ни срещна. Та ти нямаш никаква, представа, че се намираш в окрайнините на пустинята! Продължиш ли да яздиш в тази посока, очаква те окаяна гибел!

— Хм-м! Тогава ще се върнем.

— Да, трябва да се върнеш, сър, иначе ще те изгълтат лешоядите.

— И вероятно няма да се натъкнем в Ляно на никакви гробове?

— Поне не на такива, каквито търсиш. Пишеш се за учен, а не знаеш, че всичките ти издирвания са напразни!

— Напразни ли са? Защо?

— Нали ни каза, че искаш да изкопаеш стари останки, за да разбереш по тях откъде произхождат червенокожите?

— Да, разбира се.

— Значи можеш да имаш полза само от стари, прастари гробове, така ли?

— Да.

— А ето че се скиташ из прерията и изобщо в Далечния запад, където наистина има гробове, ала те са нови!

— Хм-м! — промърморих замислено.

— Трябва да копаеш там, където са живели измрелите преди много време индиански племена. Не съм ли прав?

— Всъщност, да.

— Тогава напусни Запада! Гробовете, които търсиш, не се намират западно от Мисисипи, а източно. Този добър съвет мога да ти дам. Виждаш докъде се простира твоята ученост, щом други хора трябва да ти посочват правия път!

— Well! Тогава пак ще се прехвърля отвъд Мисисипи.

— Тъй те съветвам. А там ги няма и многобройните опасности, на които си изложен тук.

— Опасности ли? Хайде де!

— Какво? Не знаеш, че съществуват опасности ли?

— Откъде може да го знае човек като мен?

— Ами индианците!

— О, те няма да ми сторят никакво зло!

— Никакво зло? Какво лекомислие! Или каква неосведоменост! Изглежда, нямаш представа, че тъкмо сега команчите са изровили бойната секира. Избиват всичко живо — и червенокожи и бели!

— Но не и нас!

— Защо пък тъкмо вас няма да убият?

— Защото не сме им направили нищо лошо.

— Слушай, наивността ти наистина е прекалена! Тези индианци нямат милост към никого!

Поклатих невярващо глава. Тогава той гневно ми се тросна:

— Така е както ти казвам! И трябва да си ми благодарен, че те предупреждавам, сър. А всъщност накъде се отправихте след като напуснахте бивака ни отвъд каньона?

— Все на изток.

— А после?

— После стигнахме до езерото, наречено от индианците Синята вода.

— Синята вода? — извика той учудено, кажи-речи, изплашено. — Точно там се бе разположил на лагер един доста голям отряд на команчите!

— Ами? — възкликнах аз, преструвайки се, че нищо не знам.

— Ами-и-и? — имитира ме той. — Та нима не ви видяха и спипаха?

— Да са ни видели? Може би? Да са ни спипали? Не! Дори си направихме удоволствието да поплуваме в езерото.

— И не ви заловиха, така ли?

— Не. Като се поразмисля, ми се струва, че ако ни бяха заловили, сега нямаше да седим тук.

Тогава той отново се разсмя и извика:

— Наистина правилен извод, съвършено правилен! Щяха да ви убият и скалпират!

— Сър, тая работа не става тъй лесно, както, изглежда, си мислиш!

— Какво искаш да кажеш?

— Щяхме да се отбраняваме.

— Срещу сто и петдесет команчи?

— Да.

— С тези сачмалийки, дето ги имате?

— Да.

Отговарях му с такава сериозност и убеденост, че пак избухна бурен смях. Сигурната ръка полагаше големи усилия да овладее израза на лицето си. Въпреки всичко си личеше колко много го развеселява този разговор. Когато смехът поутихна, командирът продължи:

— И тая не е малка! Значи щяхте да се отбранявате? Наистина ли?

— Разбира се!

— Тогава ще ви кажа, че тази мисъл е чисто безумие. Повече от сто куршума незабавно щяха да ви направят на решето.

— Охо! Хм-м!

— Ако щеш вярвай, ако щеш недей! Всичко, каквото ти казвам, е истина. Всъщност колко време останахте край Синята вода?

— Един ден!

— А после накъде тръгнахте?

— Все на изток.

— Значи през равнината?

— Да.

— Право насам?

— Да.

— Наистина е цяло чудо, небивало чудо! Но нали виждам, че сте пристигнали здрави и читави!

вернуться

36

(лат.) — О, свещена простота! Б. пр.