— Това е едно доказателство, че не сме се излъгали в Апаначка. Нека ни каже как си представя тази борба за живот и свобода. С кого иска да премери сили?
— С онзи, когото самият той определи.
— Ние не искаме да сме по-малко почтени от теб. Избери си човека, който ще ти бъде противник! А какво ще е оръжието?
— Каквото вие определите.
— И това предоставяме на теб.
— Олд Шетърхенд е великодушен!
— Не. Всичко, каквото правя, е съвсем естествено. Ние сме победители и достатъчно добре се познаваме помежду си. Не бива да използваме предимството си, за да ти изберем противник, за който предполагаме, че те превъзхожда.
— Да ме превъзхожда? До ден-днешен Апаначка не е срещнал противник, пред когото да отстъпи.
— Толкова по-добре за теб. А как ще се проведе двубоят? И това предоставяме на теб. Избирай!
— Тогава избирам ножа. Левите ръце на двамата противници ще бъдат вързани една за друга с ремък, а в десницата си ще държат ножа. Борбата ще се води на живот и смърт. Съгласен ли е Олд Шетърхенд?
— Да. Кой от нас ще предпочетеш?
— Ще имаш ли нещо против, ако избера теб?
— Не.
— А Винету?
— Също не — отвърна апачът. По лицето на команча се изписа израз на голямо задоволство. Той каза:
— Апаначка е много горд, че двамата най-прочути воини на Дивия запад са готови да се бият с него. Но ще го помислят ли за страхливец, ако все пак не избере никой от тях?
— Не — отвърнах аз. — В такъв случай сигурно ще имаш някаква основателна причина.
— Благодаря ти. Разправя се, че Винету и Олд Шетърхенд са непобедими и ако не избера някой от тях, може да се създаде впечатлението, че ми липсва смелост. Но за мен те двамата са мъже, които олицетворяват нещо свещено и неприкосновено. Те са приятели на всички червенокожи и бели воини и за всички обитатели на Дивия запад животът им е като пример, на който не бива да посягам. Ако някой от тях падне под ножа ми, това ще бъде незаменима загуба. Поради тази причина не избирам нито червенокожия, нито бледоликия вожд на апачите мескалеро.
— Тогава си избери друг противник! Погледът му изпитателно се плъзна по тълпата апачи, по Олд Уобъл, Паркър и Холи и накрая се спря върху Олд Шуърхенд.
— Апаначка е вожд и не желае да се бие с някой обикновен воин — каза тогава той. — Кой е този бледолик с вас?
— Името му е Сигурната ръка — отвърнах аз.
— Сигурната ръка? Често съм чувал за него. Той е силен, сръчен и храбър. Мога да го избера за противник, без да бъда заподозрян, че се стремя да спечеля някакво предимство. Ще приеме ли той моя избор, или ще го отхвърли?
— Приемам го — отговори Сигурната ръка, без да се замисли нито за миг.
— Апаначка повтаря предишните си думи, че ще се бием на живот и смърт!
— Не е необходимо да ги повтаря. Знам, че подобно нещо не е детска игра. Нека Апаначка каже кога ще започне двубоят!
— Желанието ми е да започне веднага. Олд Шетърхенд съгласен ли е?
— Да — отвърнах аз.
— Тогава имам една молба.
— Каква е тя?
— Досега всичко избирах аз. Затова трябва да предложа на моя противник някакво предимство.
— Какво?
— Да получи правото на пръв удар. Нека не почувства острието на моя нож, преди аз да съм посрещнал неговия.
Тогава Олд Шуърхенд се намеси:
— Не приемам! Не съм момче, та да ми се предлага пощада. Нека никой от нас не получава правото пръв да нанесе удар. Поразяващата ръка ще даде знак и тогава всеки от нас ще може да започне.
— Това е справедливо — съгласих се аз. — Никой от двамата не бива да получава такова предимство. Апаначка, върви да си вземеш ножа!
Естествено той също бе оставил оръжията си на онова място, където и неговите команчи бяха сложили своите. Апаначка се отправи натам.
— Мъжага на място! — обади се Сигурната ръка. — Човек не може да не го уважава и си признавам, че дори ми харесва. Жалко, наистина страшно жалко за него!
— Защо?
— Ами ако ме принуди да го пронижа.
— Хм-м! Нима си толкова сигурен в себе си?
— Струва ми се, че мога да бъда, макар и да знам колко често случайността съвсем непредвидено променя хода на нещата.
— Съвършено вярно, моля те да не го забравяш. Във всеки случай той е много як!
— Що се отнася до това ми се струва, че мога да се меря с него. Или не си на същото мнение?
— Напротив. Та нали ти си известен със силата си. Но погледни го само как върви! Когато се движи, сякаш всяка част от тялото му пружинира. Сигурно е изключително пъргав и сръчен.
— И така да е, въпреки всичко ми се струва, че мога да му изляза насреща. Не напразно още от юношеските си години добри учители са ме обучавали във фехтовка и гимнастика, а после сред хиляди опасности съм се скитал из «bloody grounds»[38]. Откровено казано, мисля, че го превъзхождам, и имам намерение да му пощадя живота.