— Това е наистина важно. И къде е то?
— Не познавам местността и никога досега не бях чувал името й. Команчите я наричат Каам-кулано[25].
— Лъжеш се, сигурно знаеш тази местност. Вярно, че команчите я наричат така, но вие сте й дали името Качо Настла, което означава същото — Долината на зайците.
— Качо Настла? Действително знам такава долина. Намира се на един ден езда северно оттук. На това място трябва да бъдат отведени Кървавата лисица и негърката, за да умрат на кола на мъченията. Негърът е вече там.
— Какво? — попитах изплашено. — Какъв негър?
— Синът на старата чернокожа жена, който живее в пустинята при Кървавата лисица.
— О-о! Това наистина е много важна, но и много нерадостна вест. А правилно ли чу всичко.
— Слухът ми не се е излъгал.
— Но може да е ставало дума за някакъв друг негър!
— Отнасяше се само за негъра, който живее в пустинята. Кучетата команчи споменаха и името му.
— Кое е то? Казвай бързо!
— Чух го, но не го запомних.
— Боб ли?
— Да, Боб, Боб казаха.
— А как е попаднал в ръцете им? Не говориха ли за това?
— Говориха. Бил е заедно с Кървавата лисица на лов, когато ги нападнали команчите. Лисицата убил неколцина от тях и избягал, но негърът им паднал в ръцете и бил отведен в Долината на зайците. Там ще го държат в плен, докато докарат Лисицата и негърката. После и тримата ще умрат на кола на мъченията.
— Няма да се стигне дотам! Аз ще се погрижа за това. Боб трябва да бъде освободен. Веднага тръгвам!
Скочих на крака, защото бях възбуден, макар че иначе не губех лесно присъствие на духа.
— Какво ти стана, сър? — попита Олд Уобъл. — Струва ми се, че този Боб ти отне душевното спокойствие!
— Не той, а обстоятелството, че е пленник на команчите и ще бъде убит!
— Pshaw! Един чернокож, някакъв си нигър[26]!
— Нигър ли? Навярно искаше да кажеш негър, мистър Кътър!
— Нигър казах. И никога през живота си не съм изговарял тази дума иначе.
— Съжалявам! Изглежда, ти не причисляваш негрите към хората.
— Вярно, че естествената история ги изброява редом с другите човешки видове, значи от научна гледна точка спадат към тях, но, my god[27], що за хора са това!
— Във всеки случай не по-лоши от всички с друг цвят на кожата!
— Pshaw! Нигърът е толкова долнопробно същество, че всъщност не си заслужава да се говори за него!
— Действително ли имаш такива възгледи? Наистина ли?
— Иес.
— Тогава ми е жал за теб, жал ми е от цялата ми душа и сърце, защото с това твърдение доказваш, че стоиш далеч по-долу от «нигъра»!
— All devils! Сериозно ли говориш, сър?
— Напълно сериозно!
— Тогава и на мен ми е също тъй жал за теб! Един цветнокож човек никога не може да бъде истински човек, иначе Бог не би го сътворил цветнокож!
— Със същото право някой негър би могъл да каже: «Белият не е истински човек, иначе Бог не би го създал без никакъв цвят.» Обиколил съм малко повече свят от теб и сред народите с черен, бакърено-червен, кафяв и жълт цвят на кожата съм срещал поне също толкова добри хора, колкото и сред белите, поне, казвам, поне! Разбираш ли ме, мистър Кътър?
— Все едно ми е какво си срещал. А аз пък досега не съм видял нито един-единствен нигър, до когото да съм изпитал желание да седна.
— Защото още от първия миг така си се отнасял с всеки чернокож, че не е било възможно да се настрои приятелски към теб. Следователно твоят опит не е никакво доказателство за твърдението ти. А що се отнася до Боб, той е такъв голям симпатяга, че ако някога вие двамата изпаднете в беда, много вероятно ще се притека на помощ първо на него!
— Гръм и мълния! Ама че комплимент! Можеш да бъдеш изключително любезен, мистър Шетърхенд, изключително любезен. Това е ясно!
— Целта ми е да бъда искрен, а не любезен. Не мога да съм любезен с хора, които презират ближния си. Когато те заровят в земята, твоето белокожо тяло ще се превърне в същата воняща мърша, в каквато се превръща и трупът на всеки негър. Навярно ще го признаеш и самият ти. А сега бъди тъй добър да ми изброиш другите си предимства! Всички хора са Божии създания и чада Божии и ако си въобразяваш, че Творецът те е създал от някаква съвсем специална скъпоценна материя и че си Негов съвсем специален любимец, тогава се намираш в такава заблуда, която всъщност никак не ми е възможно да проумея. Радвах се, когато се запознах с теб. Нима сега тази радост ще помръкне?
Беше се стъмнило и не можех ясно да различа лицето му, но, изглежда, думите ми го бяха засегнали. Той сведе глава и промърмори: