— Великолепно, великолепно! — закрещя от възхищение Олд Уобъл. — Никога не съм виждал подобно нещо!
Да, великолепно! Лесно бе да се каже. Де да беше той на мое място! Какво напрежение! Белите ми дробове щяха да се пръснат. Целият се обливах в пот, но не отстъпвах. Ето че конят понечи да се хвърли на земята и да се затъркаля, но не можа. Още едно последно продължително притискане с бедрата, в което вложих всичките си сили и… човешките мускули и жили победиха, конят рухна.
— Грандиозно, грандиозно! — изрева Стария. — Не бих могъл да се справя така. Наистина, сър, ти си много по-добър ездач от мен.
Сигурната ръка стоеше безмълвно, но очите му блестяха.
— Хубаво, хубаво, о, хубаво! — закрещя Боб. — Масса Шетърхенд туй често правят с чужд и див кон. Масър Боб били там и видят!
— Все още далеч не съм свършил — казах им аз. — Внимавайте, всичко продължава!
Стоях над коня с широко разтворени крака, с приведено тяло и юзди в ръката. След като се посъвзе, животното се изправи и ме вдигна на гърба си. Няколко секунди стоя неподвижно, а после внезапно се втурна напред, сякаш изхвърлено от някаква могъща пружина. Седях здраво на коня, без да преча на неговия бяг, като се грижех само да го направлявам в посоката, в която се канехме да продължим. Другите трима препуснаха подир мен. След известно време жребецът неочаквано спря и отново започна да се противи и търкаля. После пак скочи на крака и повторно се втурна напред, след това отново се спря и положи всички усилия да се отърси от мен. Оставих го да беснее, докато сметнах, че е дошъл подходящият момент. Тогава го притиснах между бедрата си както преди. Той застана неподвижно. От мен течеше пот. Конят стенеше, потеше се и хвърляше наоколо бели парцали пяна, докато най-сетне за втори път рухна на земята. Вече знаех, че няма да направи друг подобен опит, че няма повече да се противи и когато тримата ми спътници ме настигнаха, застанах отстрани до животното. Те дръпнаха поводите на конете си и Олд Уобъл попита:
— Ти пусна юздите и го оставяш тъй свободно да лежи? Ами ако ти избяга, сър?
— Ще остане, победен е, той е мой! — отговорих му.
— Не му се доверявай на този звяр! Ще бъде жалко, страшно жалко, ако след тези огромни и неимоверни усилия вземе да ти офейка!
— Няма да избяга.
— Ами!
— Гледай внимателно! Познавам тази дресура.
Сложих длан върху главата на коня и казах:
— Наха, наха! Стани, стани!
Той скочи на крака. Започнах бавно да се отдалечавам и му заповядах:
— Ета, ета! Ела, ела!
Той тръгна подир мен наляво, надясно, напред и назад, а щом се спрях, той също спря.
— Великолепно, наистина великолепно! — възкликна Олд У объл. — Човек не би повярвал, ако не го види с очите си!
— Значи признаваш, че го укротих?
— Йес, йес!
— Без да съм си счупил крак или ръка, а да не говорим за врата!
— Не споменавай за това, сър! Откъде можех да зная, че в ездата превъзхождаш дори стария Уобъл!
— Дори ли? Изглежда се мислиш за най-добрия ездач в света! Да и аз твърдя, че те превъзхождам, но не от гордост или надменност, защото веднага ще добавя: срещал съм ездачи, които далеч са ме превъзхождали.
— All devils! Много ми се ще да видя някой такъв юначага!
— Възсядал съм коне, които биха стрували петдесет, а и повече хиляди долара, ако изобщо собственикът им пожелае да ги продаде. Е, тогава по стойността на едно такова животно си направи извод за ездача му! Опитай се само да яхнеш кон, обязден от киргизите, някой кюрдски боен жребец или пък персийска кобила, обучена в традициите на ездаческото изкуство на древните парти[29]. Според тукашните представи ти си превъзходен ездач, но там ще станеш за смях.
— Киргизи, кюрди, древни парти…? Да ме обесят, ако знам какво значи всичко това! Ами ти яздил ли си такива коне?
— Да, и нашият Боб на мое място би казал: «Ние добре яздил един на друг.»