След споменатия повече от половин час в далечината се разнесе гласът на планински вълк, на който отговориха и други вълци. Този вой даде повод на вожда да наруши мълчанието си:
— Чува ли бледоликият вълците? Боричкат се за кокалите, които им е оставил Куй-ерант[77] след гощавката си.
Олд Шуърхенд не отговори. Вождът на юта продължи:
— Тъй ще се боричкат утре вечер и за твоите кости!
Понеже пленникът и този път не проговори, Тусага Сарич гневно му кресна:
— Защо мълчиш? Ме знаеш ли, че когато някой прочут вожд си отвори устата да ти каже нещо, ти трябва да му отговориш?
— Прочут ли? Pshaw! — обади се презрително Олд Шуърхенд.
— Съмняваш ли се?
— Да. Не те познавах досега. Нито веднъж не бях чувал името ти. Възможно ли е тогава да си прочут?
— Нима прочут е само онзи, чието име непременно трябва да е стигнало тъкмо до твоите уши?
— Който познава Запада тъй добре като мен, трябва да знае името на всеки прочут мъж!
— Уф! Искаш да ме обидиш само за да умреш бързо! Но това няма да стане. Ти ще се изправиш срещу сивата мечка!
— За да се издокараш после с кожата, ушите, ноктите и зъбите й и да лъжеш хората, че ти си я убил!
— Мълчи! Тук има над петдесет воини, които ще знаят, че не аз съм я убил. Как тогава ще мога да говоря тъй, както ти казваш?!
— Подлецът е способен на всякаква лъжа. Защо ме пращате да отида в Долината на мечките? Защо самите вие не искате да се спуснете в нея?
— Куче! Ти не присъства ли на съвещанието ни и не чу ли всяка дума от нашето решение? Ти уби нашите двама воини, които бяха баща и син и се наричаха Мечи зъб и Меча лапа. Двамата бяха получили тези имена затова, защото бяха убили могъщата сива мечка на Скалистите планини. Те бяха много прочути воини…
— Бяха страхливци! — прекъсна го Олд Шуърхенд. — Страхливци, които ме нападнаха в гръб! Убих ги в открита честна борба, като се отбранявах срещу тях. Ако не се бяхте нахвърлили толкова много хора върху мен, петдесет срещу един, ако не бях изненадан и нападнат в гръб, щяхте да се запознаете с мен по съвсем друг начин!
— Всеки червенокож мъж познава бледоликите. Те са кръвожадни и грабливи като дивите зверове и затова човек трябва да се отнася с тях като към хищници. Ако някой повярва, че са достойни за честна борба, той загива от ръката им. Ти си бледолик, макар да предполагам, че в жилите ти тече и индианска кръв. Но точно този вид хора са най-лошите, каквито може да има!
Думите на вожда ме слисаха. В жилите на Олд Шуърхенд индианска кръв! Но той нямаше външните белези, а още по-малко пък нрава на метис. И все пак колко често, когато съм седял до него и безмълвно съм го наблюдавал, ми се е струвало, че в него има нещо индианско. Само че не съм могъл да открия в какво всъщност се крие то. Ето че сега червенокожият вожд открито изказа тази мисъл и когато след думите му в очите на Олд Шуърхенд запламтя изгарящ, но сдържан огън, поне едно ми стана ясно: това бяха индиански очи! Вождът продължи:
— Трябва да отмъстим за смъртта на Мечия зъб и Мечата лапа. Не можем да те вземем с нас до лагерните огньове на нашето племе, за да умреш там на кола на мъченията, защото то живее твърде далеч оттук. Затова решихме да изберем друга смърт за теб. Ти уби двете «Мечки» и ето защо трябва да бъдеш убит от мечките. Нима намираш в това решение някаква подлост или страхливост от наша страна?
— В решението не, но в начина, по който смятате да го изпълните.
Това не е страхливост, а милосърдие към теб! Pshaw! Нямате кураж да слезете в Долината на мечките!
— Дръж си езика зад зъбите, куче! Нима не ти оказваме голямо доверие, като два дена поред рано сутрин ще ти разрешаваме сам да напускаш този лагер, вярвайки на думата ти, че вечерта пак ще се върнеш?
— Но как се съчетава това доверие с думите, които каза преди малко за бледоликите? Тогава защо ми вярвате?
— Защото знаем, че Олд Шуърхенд винаги държи на обещанието си. В това отношение той съвсем прилича на Олд Файерхенд и Олд Шетърхенд.
— Познаваш ли тези двама бели ловци?
— Никой от тях не съм виждал, но знам, че думата им никога на две не става. Съвсем същото съм чувал и за теб. Ти си от малкото бледолики, в които човек може да има доверие, макар че и вие като всички бели си оставате врагове на червенокожите мъже. Ти да не мислиш, че с приказките си ще можеш да промениш произнесената над теб присъда?