Едва след като реши, че вече сме заели набелязаните от нас места, със силен глас той се обади:
— Воините на юта ме посрещат с многобройни въпроси, без да се замислят, че тук единствено вождът е онзи човек, на когото ще отговарям!
— Уф! Бледоликият е прав — изказа одобрението си Тусага Сарич. — Нека Олд Шуърхенд ми каже дали е бил долу в Долината на мечките!
Ловецът отговори на вожда с думите:
— Да, бях долу.
— Видя ли следи от гризли?
— Дори от няколко гризли!
— Също и самите мечки ли?
— Да.
— Но без да влизаш в двубой с тях, нали?
— Досега не съм срещал гризли, която да не се е простила с живота си, след като е била тъй непредпазлива да се мерне пред очите ми!
— Но ти не си ранен!
— Никога не съм позволил на никоя мечка да се докосне до мен. Та за какво имам пушка?
— Значи излезе победител?
— Да.
— Но не виждам никаква кожа!
— Кожа ли? Ти говориш само за една кожа! Нима забрави какво ми беше възложено? Не трябваше ли да донеса четири кожи?
— Уф! Приказваш много гордо! Нима събра четирите кожи?
— Събрах ги.
— Не е истина, не е възможно, не мога да повярвам!
— Олд Шуърхенд винаги казва истината!
— Но как си могъл да носиш кожите? Четири кожи от сиви мечки тежат толкова много, че никой човек не е в състояние да ги мъкне сам!
— Изглежда, синовете на юта-капотите са много слаботелесни хора. Изпрати четирима воини да отидат на четирийсетина крачки надолу покрай гората и нека донесат каквото намерят там!
— Уф, уф! Дадох ти срок от два дни, днес и утре. Ако мислиш, че можеш да се шегуваш, ще те накажа, като от двата дни ти оставя само един, тъй че ще трябва да умреш още днес!
— Не приказвай толкова много, а ги изпрати!
— Уф! През изминалия ден бледоликият сигурно се е побъркал!
По негов знак четирима мъже се втурнаха в указаната посока. Вождът и останалите зачакаха с голямо напрежение. Никой не продумваше. И ето че се разнесоха силни възгласи на изненада, сигурен признак, че индианците не са се разкарвали напразно. Юта-капотите, насядали преди малко на земята, отново скочиха на крака и очаквателно впериха погледи натам, откъдето трябваше да дойдат четиримата им другари. И те се появиха, като всеки от тях влачеше по една кожа от гризли, която остави съвсем близо до огъня.
Индианците задърпаха кожите насам-натам и много внимателно ги заоглеждаха. Най-голямо възхищение предизвика кожата на стария Татко Ефраим, когото убихме в клисурата. Напразно търсиха дупката от куршума, а когато най-сетне откриха следите от двата удара с нож, разположени съвсем близко една до друга, и разбраха, че мечката не е застреляна, а е убита с нож, многогласният шум замря и се възцари толкова по-впечатляваща тишина. Изпълнените с удивление погледи на всички се отправиха към белия ловец.
Убиването на мечка се смята от индианците за най-големия подвиг. Онзи, който без чужда помощ убие гризли, се радва на почести до края на живота си, а даже и подир смъртта си. В съвета на старейшините неговият глас е пръв след гласа на вожда дори и да е все още съвсем млад човек. Тъй като юта-капотите не се отличаваха с някакви особени бойни качества, сигурно победата над гризли имаше за тях още по-висока стойност, отколкото за другите племена, прочули се с голямата си храброст. И ето че сега в краката им лежаха не една, а четири такива кожи! А сред тях се намираше и кожухът на едно наистина великанско животно, което беше убито с нож! Никой от юта-капотите не би се осмелил да се изправи срещу къде-къде по-малка сива мечка само с нож в ръката! Ето защо изведнъж се възцари такава тишина, а погледите на всички петдесет и три чифта очи се отправиха към Олд Шуърхенд.
Ловецът се престори, че не ги забелязва, извади от ловната си чанта парче печено месо и започна да яде. Тогава вождът го попита:
— Това месо от тези мечки ли е?
— Да — отговори му ловецът.
— Но за да изпечеш месото трябва да имаш огън! Ние изпразнихме всички джобове на Олд Шуърхенд. Той не е имал нито пункс[80], нито каквото и да било друго огниво, с което да запали огън!
— Прав си!
— И все пак си имал огън, нали? Как си могъл да го запалиш?
Тусага Сарич бе обзет от подозрения. Олд Шуърхенд отговори: