Не успях да разбера значението им, ала бяха човешки фигури, разположени както над, тъй и вляво, и вдясно от изсечен в скалата кръст. Под кръста ясно се четяха думите: «На това място Д.Б. уби Падре Дитерико, за да си отмъсти на Е.Б.» Отдолу се виждаше слънце, обградено от двете страни с буквите «Е» и «Б».
Тук фермерът бе прекъснат от Винету:
— А моят брат Харбър познава ли човек, чиито имена да започват с «Д» и «Б»?
— Навярно има хиляди такива хора, но не познавам нито един.
— Къде по-точно се намираше гробът? Едва ли в твърдата скала, нали?
— Не, а досами нея. Надгробната могила беше покрита с мъх и ми изглеждаше поддържана.
— Горе в онази пустош? Уф!
— Това не е чак толкоз чудно. Но после ми се случиха необясними неща. Лесно можете да си представите, мешърс, душевното ми състояние, когато тъй неочаквано открих гроба на Падре Дитерико. Почувствах се двойно по-отпаднал. От мен се изтръгна вик и се строполих на земята. Когато се съвзех, бе изминало почти цяло денонощие, защото вече наближаваше пладне на следващия ден. От изтощение и глад едва успях да се изправя на крака. Довлякох се до близкия извор и пих вода. После пропълзях навътре в гъсталака, където за щастие намерих няколко ядливи «mushrooms»[47] и веднага ги изядох сурови. След това отново заспах. Когато отворих очи, бе започнало да се свечерява. До мен имаше половин печена «bighorn»[48]. Кой ли я бе оставил там? Естествено това не беше маловажен въпрос, но не размислях кой знае колко над него, а се залових да ям и ядох ли ядох, докато се наситих и отново потънах в сън. Събудих се едва на сутринта с укрепнали сили. Остатъците от месото все още се намираха до мен. Скрих ги добре и започнах да търся щедрия дарител, но не намерих и следа от него, а и виковете ми останаха без резултат. Тогава се върнах при гроба, измъкнах месото от скривалището и се отправих надолу към Фоум Каскейд. Този път е много опасен, но благополучно го изминах и на следващия ден, тъкмо когато бях останал без месо, се натъкнах на един ловец, който ме взе под закрилата си. В случая няма никакво значение, как после слязох от «парка» и се прибрах у дома. Най-важното ви го разказах и вождът на апачите сигурно вече вярва на твърдението ми, че Падре Дитерико е бил убит.
Винету бе подпрял с ръка ниско сведената си глава, тъй че не можех да виждам лицето му. Когато след време вдигна поглед, забелязах, че в него все още не беше изчезнал изразът на съмнение. Той ме изгледа въпросително и аз отговорих на нямата му подкана:
— Според мен няма никакво съмнение, че това убийство е било извършено.
— Значи моят брат Шетърхенд вярва, че гробът и надписът са истински? — попита апачът.
— Да, там е погребан човекът, за когото мислиш!
— Тогава, изглежда, моят брат Шетърхенд има и някакви други доказателства?
По лицето му Винету разбира, че размисля и прави различни догадки.
— Те засягат ли гроба горе в планините?
— Да. Нашият гостоприемен домакин, мистър Харбър, ми каза много повече неща, отколкото подозира. Най-сетне открих Вава Дерик, когото напразно търсих толкова дълго. Той е Икветзи-па.