— Е, размисли ли? — попита ме той след малко. — Как ще постъпиш?
— Да видим дали ще удържиш на думата си.
— Значи ще ми покажеш бонансата, така ли?
— Да.
— Well! Това е най-умното, което можеш да направиш. Впрочем дори ако наруша дадената дума и умреш, ще ти е все едно дали ще вземем златото, или то ще си остане в земята.
Това беше един безкрайно удовлетворителен край на разговора ни! Да, наистина в такъв случай можеше и щеше да ми е напълно безразлично! За щастие изпитвах голямо задоволство, че при Скуиръл Крийк нямаше никакво златно находище и следователно не аз, а той беше измаменият.
Скоро след като Реди се отдалечи получих възможност да чуя друг не по-малко интересен разговор. Зад мен яздеха Дик Хамердал и Пит Холбърс с един трамп помежду си. Трамповете не се интересуваха особено от реда, в който яздехме, нито от надзираването ни. Та нали бяхме вързани и според тяхното мнение нямахме възможност да избягаме. Затова ни позволиха да яздим с когото си искахме.
«Обърнатия сандвич» разговаряше с придружителя си, което ще рече, че Дик Хамердал говореше с него, докато Пит Холбърс отвръщаше сухо и безизразно само ако му зададяха някакъв въпрос. Докато Реди яздеше редом с мен, нямах възможност да обърна внимание на разговора, който се водеше зад мен, но в този момент чух Дик да казва:
— Значи вие наистина мислите, че ни държите здраво в ръцете си?
— Да — отвърна трампът.
— Глупости! Просто ще се поразходим малко с вас. Това е всичко.
— Ама сте вързани!
— За собствено удоволствие!
— Благодаря за такова удоволствие! И при това ограбени!
— Да, ограбени! Тъжно наистина! — засмя се Дебелия. Когато тръгваха на път към Дивия запад той и Пит си бяха зашили парите в дрехите. Затова се смееше.
— Щом това ти се струва толкова смешно, толкоз по-добре за хубавото ти настроение — отвърна му ядосано трампът. — Аз на твое място щях да бъда далеч по-сериозен!
— Сериозен ли? Каква причина можем да имаме, та да провесим носове? И днес се чувстваме тъй добре, както винаги.
При тези думи трампът изруга и извика:
— Това не е нищо друго освен черен хумор. Вярвам, че подозирате каква участ ви очаква!
— Представа си нямам! Каква ли толкоз прочута участ ще е тя?
— Ще бъдете очистени.
— Pshaw! Няма никакво значение, няма никакво значение, защото ако бъдем очистени, просто най-спокойно пак ще се изцапаме!
— Луд човек, направо луд!
— Луд ли? Слушай, ако някой от трима ни е луд, това си ти! Вярно, че съм дебелак, но въпреки това се промъквам през иглени уши. А Пит Холбърс, Дългуча, изобщо не може да бъде задържан. Носът му стърчи високо над всякакви мрежи и прегради. За Винету и Поразяващата ръка хич да не говорим. С най-голямата тържественост, каквато може да изискваш от мен, ти заявявам, че ще ви офейкаме, преди да сте усетили. После ще стоите като истукани с широко зяпнала уста. Или няма да ви офейкаме, а ще направим нещо по-добро, много по-добро — ще обърнем листа и ние ще ви пленим. Тогава устата ви ще се затвори от само себе си. Ако останем при вас по-дълго от един ден ще е такъв позор, че аз със своето нежно телосложение не бих могъл да го преживея. Ще избягаме! Нали, Пит Холбърс, старий Куне?
— Хм-м! — промърмори Дългуча. — Ако мислиш, че ще го направим, имаш право, драги Дик. Ще избягаме!
— Да се измъкнете, да ни офейкате? — засмя се подигравателно трампът. — Казвам ви, че сте ни тъй сигурно и здраво в ръцете, колкото е сигурно, че случайно и аз се казвам Холбърс!
— Ха, и ти ли си Холбърс? Хубаво име! Нали! Да не се казваш и Пит?
— Не. Собственото ми име е Хоузия. Нима ви интересува?
— Хоузия? Уф! Разбира се, че ни интересува!
— Ти извика «уф!» Да не би нещо да те заболя, когато чу името ми!
Вместо да отговори на въпроса му, Дик се обърна към Холбърс:
— Чу ли, Пит Холбърс, стари Куне, че този човек носи хубавото, благочестиво и библейско име Хоузия?
— Ако мислиш, че съм чул, имаш право — отвърна приятелят му.
— Що за тайнствени приказки са това? — попита трампът. — Да не би да са във връзка с мен и моето име?
— Както изглежда, да. Я ми кажи има ли в семейството ти и други подобни библейски имена?
— Има още едно — Джоуел[55].
— Уф, пак един от пророците! Изглежда, баща ти е бил много набожен човек с голямо упование в Библията!
— За пръв път чувам такова нещо! Той беше много умна глава, не се оставяше да го лъготят попищаците и аз съм се метнал на него.