Той постигна целта си при трамповете, но после веднага трябваше да насочи вниманието си към един друг човек, а именно към Апаначка. До този момент младият воин бе запазил вече споменатото спокойствие и неподвижност на статуя. Но след като чу думите на жената, той смуши коня си да се приближи до нея и я попита:
— Ще ме познае ли пия[61] сега? Очите й отворени ли са за нейния син?
Тя го погледна с тъжна усмивка и поклати отрицателно глава. Въпреки това Тибо така незабавно се нахвърли върху Апаначка, като гневно му кресна:
— Какво искаш да говориш с нея? Мълчи!
— Тя ми е майка — спокойно отвърна Апаначка.
— Вече не ти е майка! Тя е от племето на наиините, а ти бе принуден да ги напуснеш. Няма какво да се интересувате един от друг!
— Аз съм вожд на команчите и няма да позволя да ми дава заповеди някакъв си бял, който измами и тях, и мен. Ще говоря с нея!
— Аз съм неин мъж и ти забранявам!
— Попречи ми, ако можеш!
Тибо така не се осмели да посегне на Апаначка, макар че той бе вързан. Мнимият жрец се обърна към Олд Уобъл:
— Мистър Кътър, помогни ми! Ти си човек, в когото имам доверие! Този червенокож, някогашният ми храненик, е виновен, че жена ми полудя. Винаги когато тя го види, положението й се влошава. Нека я остави на спокойствие. Помогни ми, сър!
Несъмнено Олд Уобъл изпитваше известна ревност, че Реди се беше представил за предводител на всички. В момента му се предлагаше една желана възможност да покаже, че и неговият глас трябва да се слуша. Възползва се от случая и със заповеднически тон сряза Апаначка:
— Хайде, разкарай се оттук, индианецо! Нали чу, че тази жена не те засяга. И тъй, махай се, изчезвай!
Разбира се, Апаначка нямаше никакво намерение да допусне да му говорят с подобен тон. Той измери стария каубой с презрителен поглед и попита:
— Кой говори така на мен, върховният вожд на команчите от племето на похонимите? Жаба ли е, която квака, или пък врана, дето грачи? Не виждам кой може да ми попречи да говоря с тази скуоу, която е моя майка!
— Охо! Жаба! Врана! Изразявай се по-учтиво, обеснико, иначе ще те науча как трябва да се уважава Краля на каубоите!
Той се изпречи с коня си между Апаначка и жената. Команчът отстъпи няколко крачки назад и насочи коня си така, че да се озове от другата страна на индианката. Но Стария го последва. Апаначка продължи да обикаля, Олд Уобъл също. И тъй те се движеха в два кръга около жената, която се намираше в центъра им. Кътър непрекъснато я прикриваше от погледа на команча, без двамата да се изпускат из очи.
— Кътър, я остави! — подвикна му Реди. — Остави бащата и сина да се оправят! Тази работа изобщо не те засяга!
— От мен поискаха да помогна! — отвърна Стария. — Все ще мога да обуздая един червенокож, на всичко отгоре и вързан!
— Вързан? Pshaw! Спомни си какво направи Олд Шетърхенд с този непознат! Индианецът съвсем не е човек, с който можеш да се мериш.
— Нека се опита!
— Well! Както искаш! Тази работа повече не ме засяга!
Сега всички погледи се отправиха към двамата противници, които продължиха да описват своите кръгове — Олд Уобъл вътрешния, а Апаначка външния. Жената седеше неподвижно на коня си в центъра със съвсем занесен израз на лицето. Тибо така бе наблизо и навярно с най-голямо напрежение измежду всички очакваше изхода от тази странна сцена. След известно време Апаначка попита:
— Ще ме пусне ли най-сетне Олд Уобъл при жената?
— Не! — заяви Стария.
— Тогава ще го принудя!
— Опитай се!
— Изобщо няма да пощадя стария убиец на индианци!
— И аз няма да те щадя!
— Уф! Тогава задръж жената за себе си!
Той обърна коня си и се престори, сякаш се канеше да се откаже от обиколките си около индианката. Но това бе само номер. Макар само за секунди той искаше да отклони вниманието на Стария от себе си. Развръзката наближаваше, Олд Уобъл действително допусна да бъде измамен. Той също обърна коня си и се насочи към мястото, където стоеше Реди. Със самодоволен тон му подвикна:
— Е, кой се оказа прав? Фред Кътър да се остави на някакъв си червенокож! Тая никога няма да я бъде. Това е ясно!
— Внимавай, внимавай! Идва! — разнесоха се предупредителните викове на неколцина от трамповете.
Стария обърна глава, но не обърна коня си. Той видя, че жребецът на Апаначка с мощни скокове се носеше към него и от уплаха силно извика, защото бе вече късно да го избегне. Цялата сцена се разигра само за броени секунди, в които сърцата на всички присъстващи изтръпнаха. Скокът на моя Хататитла преди малко, насочен срещу жреца, бе само един от онези; които в Запада наричат force — and androitness — скокове[62]. Апаначка имаше намерение да направи нещо съвсем друго, много по-дръзко. Надавайки пронизителния вик за нападение на команчите, той се понесе към Стария и с един скок прелетя над коня му така, сякаш на седлото му изобщо нямаше ездач. При този скок той рискуваше живота си, защото китките на ръцете му бяха стегнати с ремък, краката му — вързани за коня, а и нали щеше да се сблъска с Олд Уобъл. Ала всичко премина успешно. Когато копитата на коня му докоснаха земята, животното за малко да се преметне през глава, но Апаначка светкавично се наведе назад и го накара да се вдигне на задните си крака. После жребецът му измина в галоп още стотина метра и се спря. Поех няколко пъти дълбоко дъх, понеже изживях голям страх заради младия вожд.