— Мисля, че Калибан трябваше да обяви, че се готви да превърне кратуната на пихтия, когато чу люка да се завърта. Нещо дойде да те види, майко. Има месо по носа и тлъстите пръсти. Кажи, майко, и в Негово име ще сваля вкусната му плът от меките му като тебешир кокали.
— Не, Калибан, благодаря ти, скъпи — каза голата жена с боядисаните в пурпурно вежди. — Нека посетителят ни да влезе.
Приличащото на амфибия създание на име Калибан направи крачка встрани. В помещението влезе една по-възрастна версия на Одисей.
Всички моравеки, дори онези, които понякога имаха проблеми с различаването на едно човешко същество от друго, забелязаха приликата. Младият Одисей, проснат гол върху копринените възглавници, зяпаше тъпо по-стария Одисей. Възрастната версия бе със също толкова нисък ръст и широк гръден кош, но имаше повече белези, сива коса, посивяващата му брада бе по-гъста и като цяло изглеждаше много по-внушително от пътника на „Кралица Маб“.
— Одисее — каза Сикоракса. Гласът й звучеше изненадано, доколкото можеха да преценят моравекските вериги за анализ на речта.
Той поклати глава.
— Сега името ми е Никой. Поласкан съм да те видя отново, Цирцея.
Жената се усмихна.
— Е, значи и двамата сме се променили. Сега за света и за самата себе си съм Сикоракса, мой покрит с белези Одисее.
Младият Одисей понечи да стане, ръцете му се свиха в юмруци, но Сикоракса направи едно движение с лявата си ръка и той падна върху възглавниците.
— Ти си Цирцея — каза мъжът, който се нарече Никой. — Винаги си била Цирцея. Винаги ще бъдеш Цирцея.
Сикоракса съвсем слабо сви рамене и тежките й гърди се олюляха. Младият Одисей се бе проснал вляво от нея. Тя потупа свободните възглавници отдясно.
— Седни до мен… Никой.
— Не, Цирцея, благодаря — отвърна облеченият в туника, шорти и сандали мъж. — Ще остана прав.
— Ще дойдеш и ще седнеш до мен — с напрегнат глас каза Сикоракса и направи сложно движение с дясната си ръка. Пръстите й се движеха в точно определен ред.
— Не, благодаря, ще остана прав.
Тя примигна. Този път изненадата й бе по-голяма, доколкото можеха да преценят моравекските анализатори на мимиките и емоциите.
— Моли20 — каза Никой. — Мисля, че ти е познато. Прави се от рядък черен корен, от който всяка есен се ражда по едно млечнобяло цвете.
Сикоракса бавно кимна.
— Боже мой, доста си попътувал. Но нима не си чул? Хермес е мъртъв.
— Това няма значение — каза Никой.
— Всъщност наистина няма. Как стигна дотук, Одисее?
— Никой.
— Как стигна дотук, Никой?
— Използвах стария скутер на Сави. Трябваха ми почти четири дни пълзене от една орбитална буца до друга, като през цялото време се криех от онези твои роботизирани пазачи или им избягвах в стелт режим. Трябва да разкараш тези неща, Цирцея. Или аероскутерите трябва да бъдат оборудвани с тоалетни.
Сикоракса тихо се засмя.
— И защо да се отървавам от прехващачите?
— Защото те моля.
— И защо ми е да правя каквото ме помолиш, Оди… Никой?
— Ще ти кажа, когато приключа с исканията си.
Калибан изръмжа зад гърба на Одисей. Човекът не му обърна внимание.
— Непременно — каза Сикоракса. — Продължавай с исканията си.
По усмивката й личеше, че въпросните искания не я вълнуват ни най-малко.
— Първо, както казах, махни орбиталните прехващачи. Или поне ги препрограмирай така, че космическите апарати да могат отново да се движат безопасно в пръстените и между тях…
Усмивката на лицето на Сикоракса не изчезна. Но и гримираните й в пурпур виолетови очи не станаха по-топли.
— Второ — продължи Никой, — искам да премахнеш сдържащото поле над Средиземноморския басейн и да вдигнеш полетата на Херкулесовите ръце.
Вещицата се изсмя.
— Ама че необичайно искане. Образувалото се цунами ще причини истинска катастрофа.
— Ще го направиш постепенно, Цирцея. Зная, че можеш. Напълни отново басейна.
— Преди да продължиш, искам да чуя поне един довод защо да го правя — студено каза тя.
— В Средиземноморския басейн има неща, с които старостилните човеци няма да разполагат в близко бъдеще.
— Имаш предвид депата — каза Сикоракса. — Космическите кораби, оръжията…
— Много неща — каза Никой. — Пусни винотъмното море да изпълни отново Средиземноморския басейн.
— Може и да не си забелязал при пътешествията си, но старостилните човеци са на границата на изчезването — каза Сикоракса.
— Забелязах. И въпреки това искам да напълниш Средиземноморския басейн. Внимателно и бавно. И докато го правиш, да махнеш онази щуротия Атлантическия пролом.
20
Моли — чудодеен корен, даден на Одисей от Хермес, за да се предпази от магиите на Цирцея (Кирка). — Б.пр.