— Какво ще стане с нея сега? — попита Оливия, наклонила глава настрани, придала си невинен вид. — Моля те, не ми казвай, че ще я осъдят на петдесет години затвор, в зле ушит оранжев гащеризон и остригана коса.
— Вероятно ще й дадат няколко присъди от по сто и петдесет години, които да излежава последователно, и то, ако има късмета да не я пратят да опитва кубински пури. А между другото имаш много поздрави от приятелката ти Кейт.
— Кейт? Кой се е срещал с нея?
— Уиджет. Обяснил й всичко. Казала да ти предам, че е много впечатлена и че иска да знае кой е бил другият.
Оливия се ухили. Кейт имаше предвид другия свалян.
— Извинете, сър.
Слаб, спретнато облечен мъж се мотаеше край вратата. Оливия откри, че почтителността, с която се отнасяха към Скот Рич в разузнавателните среди, силно я възбужда.
— Господин Милър моли незабавно да отидете при него в лабораторията заедно с агент Джаулс.
Оливия скочи на крака.
— Трябва да са извадили снимките. Хайде!
Понесе се по коридора към лабораторията, а Скот я следваше по петите и говореше:
— Добре, успокой се. Трябва винаги да си сдържана.
Оливия нахлу в лабораторията и я откри пълна със сериозни лица. Всеки високопоставен служител в района беше дошъл да види доказателството, че бин Ладен е бил в пещерите под Суакин. Бяха разпознати труповете на няколко висши оперативни работници на Ал Кайда, изплували от срутената и наводнена пещера. Но от бин Ладен нямаше и следа.
— Браво, че сте ги проявили въпреки мокрия фотоапарат — каза Оливия. — Който и да го е направил.
Дребничко момиче с къдрава червена коса се ухили до уши.
— Аз бях.
— Благодаря — каза Оливия.
— Добре, а сега ще ги погледнем ли? — намеси се Скот Рич. — Може ли?
Отпусна се на стола пред един компютър. Техникът почтително посочи няколко връзки и Скот извика първата снимка.
— Боже, какво е това? — Беше сиво петно. — Близък план на част от кит ли? — промърмори Скот.
— Още не бях включила светкавицата.
Мина на следващата снимка. Половината беше осветена и чисто бяла, но можеше да се различи снимката и диаграмата на пристанищния мост в Сидни. Оливия се опита да си припомни последователността на събитията в пещерата. Беше снимала фотографиите, а после опита да направи хубава групова снимка. После снима бин Ладен, а след това запали дюзата на газа и избяга.
Големците от ЦРУ се скупчиха около груповата снимка. Беше много трудно да се различи нещо. Всичко, което се виждаше през мъглата, бяха бради и тюрбани.
Скот й хвърли бърз поглед.
— Ще успеят да ги обработят — обясни той успокоително. — Ще ги подобрят. Снима ли бин Ладен в едър план?
— Да — отвърна тя. — Сигурна съм, че е следващата. Настъпи тишина. Всички очи се впериха в екрана.
Оливия заби нокти в дланите си. Сред объркването и ужаса си в пещерата беше сигурна, че вижда бин Ладен. Излъчването му, усещането за дремеща зла сила, напрегнатостта под ленивото спокойствие. Но пък, както несъмнено би й припомнила Кейт, по едно време тя беше точно толкова сигурна, че Пиер Ферамо е бин Ладен.
Скот Рич се наведе напред. Тя се насили да диша, наблюдаваше как обветрената му ръка посяга към мишката и кликва. В началото беше трудно да се различи образът. После се проясни. Груба бяла тъкан, опъната над чифт колена.
— Чудесно — отбеляза Скот Рич. — Явно разполагаме със снимка на чатала на бин Ладен.
56.
След минути Оливия се беше върнала при своя компютър и изливаше яростта и смущението си, като преораваше частите от разпитите, които бе изрязала и монтирала. После изведнъж чистата енергия на гнева й избухна през облаците от свръхинформация и лъжливи следи като тунел от светлина.
Облегна се на ъгъла на бюрото.
— Скот — изсъска тя. — Ела тук. „Оскар“-ите са — заяви тя, когато той се наведе над бюрото й толкова близо, че едва се сдържа да не сложи ръка на бедрото му по новопридобит навик.
— Знам, че са „Оскар“-ите. Искаш ли да ги гледаш?
— Не, мисълта ми е, че ще ударят „Оскар“-ите. Това планираше Ферамо, затова примамваше кандидат-звездите. Той мразеше Холивуд. Той е олицетворение на всичко, което народът му ненавижда у Запада. Развлекателната индустрия се управлява предимно от евреи. „Оскар“-ът е…
Скот уморено прекара ръка по челото си.
— Знам, скъпа, но вече обсъдихме всичко това — тихо рече той. — „Оскар“-ите биха били най-невероятната, очевидна, приказно символична мишена за Ал Кайда. Което означава, че с възможното изключение на Белия дом или на самия Джордж Буш, церемонията ще е най-добре охраняваната и най-невъзможната за удряне от всички потенциални мишени в Западния свят точно в този момент. Цялата област от подземната канализация до въздушното пространство са изчистени и наблюдавани. Цялата мощ на ФБР, ЦРУ, полицията на Л.А. и всяко високо — и нискотехнологично съоръжение за наблюдение на планетата е фокусирано върху театър „Кодак“. Всеки от тези хора ще ти каже: Ал Кайда няма да удари раздаването на Академичните награди днес.