— Ако продължи да рипа така, ще свали хеликоптера — промърмори Скот.
Оливия за секунда си припомни преживелиците в Червено море: шума от хеликоптера над повърхността, светлините, направили водата зелена, силуета на Скот, който се гмурка към нея, изритва Ферамо, хваща я, вдига я на повърхността и неочакваната топлина на тропическата нощ, после той зашеметява Ферамо и я спасява.
Докато насълзеният актьор се качваше към сцената, сложил ръце на сърцето си, а после се обърна към публиката, Оливия искаше да посочи към Скот Рич и да извика: „Него трябва да наградите, не този! Той го направи наистина!“ После си представи как Скот се опитва да хлипа от благодарност към онази, „без която нищо от това нямаше да бъде възможно“, как Уиджет се качва на подиума да получи наградата си за цялостен принос към героичния свят на шпионажа, как позира пред камерата, размахва шалчета и ръце, и я досмеша.
Насълзеният актьор държеше „Оскар“-а над главата си в триумфален поздрав, а тя видя кръглата основа на статуетката със златно покритие и изведнъж нищо вече не беше смешно, защото знаеше точно къде е видяла същото нещо, и то от същия ъгъл. Беше в пещерата на Ал Кайда под Суакин: основата лежеше на една страна, кухите пластове позлатен метал бяха зад нея, кухи като шоколадов Дядо Коледа или великденски заек.
— Скот — каза тя и го грабна за ръката. — „Оскар“-ите са.
Той я потупа успокоително.
— Да, миличка, да, „Оскар“-ите са.
— Не — изсъска тя. — Статуетките. Те са направили нещо с „Оскар“-ите. „Оскар“-ите са бомбите.
58.
Скот Рич нито промени изражението си, нито свали очи от публиката. Просто дръпна Оливия в сенките на вратата и зашепна:
— Откъде знаеш? Кажи ми тихо.
— Беше в пещерата. Бяха разрязали един „Оскар“ на две и го бяха издълбали по средата.
— Сигурна ли си?
— Е, беше малко трудно за гледане, но… напълно съм сигурна. А на Каталина той ми показа „Оскар“-а, който си беше купил.
— О, Боже — рече Скот и заоглежда публиката, където бяха разпръснати златните статуетки, стиснати нежно в ръцете на притежателите си.
— Колко са раздадени досега? Петнайсет? Двайсет? Господи!
Избута Оливия през вратата и тръгна бързо по коридора, извадил мобилния си телефон, и мислеше на глас, докато Оливия подтичваше след него.
— Трябва да е С4. Това е единственият експлозив, който е достатъчно стабилен. По петстотин грама С4 във всяка с таймер, запечатан в някаква метална сплав. В определен момент са сменили експлозива. Вероятно дори не са пуснали кучета да проверят статуетките. А дори да са, в зависимост от веществото, което са поставили вътре, кучетата може да не са го усетили. Ало? Централният контрол ли е? Скот Рич, ЦРУ Дайте ми шефа на полицията. Много е важно.
С Оливия по петите той тръгна да излиза забързано от сградата в обратна посока по червения килим, като размахваше картата си.
— Ало? — извика. — Том, Скот Рич е. Имаме сведение. Линията е подсигурена, нали? Добре, слушай: „Оскар“-ите са били подменени. Те са устройствата. Те са бомбите. — На отсрещната страна настъпи секунда пауза. После Оливия пак чу гласа. — Знам. Разполагаме тук с агент — рече Скот. — Тя си припомни, че е видяла разрязана статуетка в скривалището на Ал Кайда в Суакин. Какво? Да, знам, знам. Но какво да правим?
Докато бързаха, умът на Оливия работеше светкавично. Изведнъж го прекъсна.
— С кого разговаряш? — прошепна тя. — Поискай името на компанията, която транспортира „Оскар“-ите.
След секунда чу отговора.
— „Сигурност“.
— „Сигурност“! Това е компанията, в която работи Травис Бранкато! Помниш ли? Многопластовият актьор-тире-управител-на-начина-на-живот с вълчите очи. Онзи, който уж беше написал сценария? А когато не пишеше, им работеше като шофьор.
Скот замига срещу нея и отлепи слушалката от ухото си.
— Добре, Оливия, обади се в централата — рече той. — Кажи им каквото знаеш и ги накарай да го вкарат в стаята за разпити. — Върна се на телефона. — Том, следата се потвърждава. Трябва да действаме. Да, вървим към теб. Виждам микробуса, ще бъдем след две минути.
— Не трябва ли веднага да спрат церемонията и да изкарат всички навън? — попита Оливия и погледна часовника си, докато чакаше да я свържат: още двайсет и осем минути до края на предаването по телевизията.
Скот поклати глава и се намръщи, без да спира да говори. Свързаха Оливия, тя им разказа всичко и им нареди да отидат в центъра за разпити и да притиснат Травис Бранкато, като вмъкна и някои полезни намеци как да го накарат да проговори.