Като остави поредния морков, за да отбележи мястото, тя напусна главната пътека и тръгна към тясната, залесена долчинка вдясно от хълма. Движеше се ядосано, блъскаше клоните настрани, главата й вреше и кипеше от представи какво може да крои Ферамо в неговото измамно „еко-убежище“. Беше сигурна, че кроежът е на базата на ацетилена и ще замине за Л.А. Може пък да обучаваше водолази оксиженисти за промишлеността, които да постъпят на работа в охладителните системи на енергийните централи, където да взривяват гигантски ацетиленови и кислородни мехури и да ги възпират с водонепропускливи прегради.
Дърветата и шубраците стигаха почти до върха. На някои места земята беше почти невидима. Изкачването я покри с малки порязвания и драскотини. Когато наближи върха, духът й се повиши, докато не забеляза, че пътят е преграден от триметрова ограда с шипове на върха. Ако завиеше наляво, щеше да излезе на хълма, напълно видима за охраната. Вместо това тръгна надясно и стигна до дълбока клисура. От отсрещната страна имаше издатина, на която растеше дърво. Над него изкачването щеше да е съвсем лесно. Оливия претегли нещата. Не може да става и дума за падане от петнайсет метра — каза си тя. — Ще прескоча клисурата, без да ми мигне окото. За Бога, беше виждала хиляди пъти как го правят русокоси принцове по чорапогащи във филмите на Дисни.
Преди сериозно да е дообмислила нещата, тя скочи и се озова отсреща, като пльосна в някаква смрадлива гадост. Успя да се спаси от падането в клисурата, като се вкопчи в основата на дървото, също покрита с гнусната пихтия. Обърна глава да я погледне и разбра, че в пихтията има нещо лошо. Ноздрите й изобщо не я възприемаха. Като си припомни тренинга си от безбройните смрадливи тоалетни в Третия свят от времето на хипарските й пътешествия, тя рязко издиша и повече не пое дъх, докато не излезе от обхвата на вонята. После с горящи дробове насочи лице към небето, подуши внимателно, пое дълбоко дъх от прекрасния попаянски въздух и започна да смъква дрехите си.
Лежеше по корем по сутиен и бикини, а покритите с пихтията джинси, фланелка и обувки бяха скътани на известно разстояние, откъдето не можеше да ги подуши. Беше невидима за охраната отстрани на хълма и надничаше през шпионския бинокъл към курорта на Пиер Ферамо. Тюркоазената коралова лагуна бе изпъстрена с палми и дървени шезлонги, покрити с кремави ленени възглавници. В центъра на дървен подиум беше издълбан квадратен басейн. Голямата структура със сламен покрив зад басейна очевидно беше само рецепцията и ресторанта. В лагуната се бе проточил дървен пристан, водещ към бар със сламен покрив. ОТ двете му страни две пътеки стигаха до водата, а край всяка имаше по три колиби със сламени покриви. Всяка разполагаше със засенчена дървена веранда с дървени стъпала, водещи право в морето. Сред палмите, на ръба на плажа, бяха разхвърляни още шест колиби за гости. Ммм — помисли Оливия. — Може би все пак трябва да го посетя. Дали не бих могла да наема някоя от колибите над водата? Или е по-добре да се настаня по-назад, в края на плажа? А пясъчните мухи?
Клиентелата, излегнала се по шезлонгите и насядала на високите столчета край бара, приличаше на модели на „Вог“. Двойка тапицирани каяци се клатушкаха от отсрещната страна на лагуната. Един мъж плуваше с шнорхел. Две момичета във водолазни костюми скачаха от ръба на скалата, ръководени от инструктор. Вдясно от курорта имаше паркинг, където бяха наредени камиони и багери, компресор и резервоари. Черен път се виеше около носа. Отвъд него солиден бетонен вълнолом минаваше край коралите и стигаше до мястото, където водата ставаше от тюркоазена най-тъмносиня. Остави бинокъла и щракна още няколко снимки. Приближи го пак до очите си, но кой знае защо, не можа да види нищо.
— Държиш го наопаки.
Пое дъх да изпищи, но една ръка затисна устата й, а друга изви нейната зад гърба.