— Пиер, Пиер, Пиер — заговори тя, докато попиваше локвата шампанско със салфетка. — Успокой се. Всичко е наред. Само да взема тези чаши и да ги изплакна — рече тя, вдигна чашите и се отправи към мокрия бар. — О, колко са красиви. От Прага ли са? — продължи да бърбори, докато ги миеше с топла вода, после ги изплакна обилно и избърса дъната им.
— Права си — каза той. — Те са от истински бохемски кристал. Очевидно си ценителка на красотата. Като мен.
При тези думи Оливия едва не се разкикоти отново. Явно арабският мозък можеше да е сантиментален като канал за телешопинг.
Сложи чашите обратно на масичката за кафе, като се постара чашата, предназначена за Ферамо, да стане нейна. Внимателно наблюдаваше за жестове на смахнат отровител, но вместо това забеляза само нетърпението на алкохолик, който очаква да изпие първата си чашка за вечерта.
— Да вдигнем тост — рече той, като й подаде чашата. — За нашата среща.
Погледа я сериозно за момент, а после гаврътна шампанското като казак на състезание по надпиване с водка.
Дали не знае, че не е прието шампанското да се пие така?, зачуди се тя. Това й напомни за майката на Кейт, която цял живот беше пълна въздържателка и когато сипваше на някого джин с тоник, пълнеше чашата почти до ръба с джин и слагаше едва по няколко капки тоник.
— Хайде да вечеряме. Имаме да говорим за много неща.
Когато той стана и тръгна към терасата, Оливия изля чашата си в кактуса. Ферамо й задържа стола, както правят сервитьорите. Тя седна, като очакваше да го бутне напред, както правят сервитьорите, само че той някак си се обърка, тя седна в нищото и се пльосна на пода. Стори й се, че отново ще започне да се смее, докато не погледна нагоре и не видя силата на неговото унижение и гняв.
— Няма нищо, Пиер, няма нищо.
— Ама как така? — Когато се надвеси над нея, тя си го представи начело на батальон муджахидини в афганистанските планини, как се разхожда пред строени в редица пленници, сдържа яростта си, а после изведнъж започва да стреля и изтребва всичките.
— Искам да кажа, че е смешно — твърдо заяви тя и започна да се изправя на крака, като с облекчение забеляза, че той забърза да й помогне. — Колкото повече едно положение е замислено като съвършено, толкова по-смешно е, когато нещо се обърка. Не бива да очакваме нещата да са съвършени.
— Значи това е хубаво? — попита той и на лицето му се появи следа от усмивката на малко момче.
— Да — рече тя. — Хубаво е. Така, сега ще седна на стола, а не под него и ще започнем от начало.
— Извинявам се. Направо съм смазан — първо шампанското, а сега…
— Шшшт — утеши го тя. — Седни. Не би намерил по-добър начин да ме накараш да се чувствам добре.
— Наистина ли?
— Настина — потвърди тя, като си мислеше: Сега вече няма защо да се притеснявам при всяка глътка, че може да ме отрови. — Когато влязох, се поуплаших. А сега и двамата знаем, че сме обикновени човешки същества и няма защо да се правим на много лъскави и велики, а това значи, че ще си прекараме добре.
Той грабна ръката й и страстно я целуна. Сякаш нещо у нея отприщваше някакви негови чувства. Люшканията в настроението му нямаха разумно обяснение. Очевидно беше опасен. Но тя нямаше много варианти на поведение. Може би ако се държеше отракано и следваше нюха си, щеше да успее да овладее положението. Особено ако тя бе трезвена, а Ферамо — пиян.
— Ти си най-изключителната жена — заяви той, като я гледаше отчаяно.
— Защо? Защото добре мия чаши?
— Защото си мила.
Оливия се почувства ужасно.
Той обърна още една чаша, облегна се и свирепо дръпна дебел тъмночервен шнур на звънец. Ключът моментално се обърна в ключалката и се появиха трима сервитьори, носещи вдигащи пара гювечета.
— Оставете ги, оставете ги — излая той, когато се засуетиха наоколо, видимо ужасени. — Аз сам ще сервирам.
Сервитьорите оставиха чиниите и припряно заизлизаха, като се блъскаха и препъваха в бързината.
— Надявам се — рече Ферамо, като разгърна салфетката, — че нашата вечеря ще ти хареса. Това е голям специалитет по нашите земи.
Тя сухо преглътна.
— Какво е? — попита.
— Козе месо с къри.
36.
— Още вино? — попита Ферамо. — Имам „Сент-Естеф“ от осемдесет и втора, ще върви добре с козето месо.
— Прекрасно.