До нея удобно се издигаше голямо смокиново дърво в саксия. Когато той се обърна да избере бутилката, тя бързо върна половината си порция козе месо обратно в чинията за сервиране и изля чашата си в саксията.
— …и „Пулини-Монтраше“ от деветдесет и пета за десерта.
— Любимото ми — нежно промърка Оливия.
— Та както казах — продължи той, докато наливаше виното, преди още да е седнал, — разделението на физическото и духовното е източникът на проблемите на Запада.
— Хм — усъмни се Оливия. — Работата е там, че ако имаш религиозно управление, което се ръководи от Бог, вместо от демократичен процес, какво би попречило на всеки луд, взел властта, да обяви, че Божията воля е да изхарчи парите за храна на населението, за да построи осемнайсет палата за себе си?
— Партията на Саддам Хюсеин БААС не е точно пример за религиозно управление.
— Не съм казала, че е. Посочих случаен пример. Мисълта ми е кой решава каква е волята Божия?
— Написано е в корана.
— Но текстовете може да се тълкуват по различен начин. Нали знаеш, „Не убивай“ за един означава „Око за око, зъб за зъб“ за друг. Не може да мислиш, че е правилно да се убива в името на някаква религия.
— Много си педантична. Истината не се нуждае от софистика. Ясна е като изгряващо слънце над пустинна равнина. Упадъкът на западната култура е очевиден във всичко — в градовете, в медиите и в посланията й до света: наглостта, глупостта, насилието, страха, безумното преследване на кух материализъм, обожествяването на известността. Вземи само хората, които двамата с теб видяхме в Лос Анджелис — похотливи, празни, суетни, готови на всичко заради празни обещания за богатство и слава като скакалци на соргово растение.
— Но компанията им май те забавляваше.
— Ненавиждам ги.
— Тогава защо ги наемаш?
— Защо ги наемам? Ах, Оливия, ти не си като тях и няма да го проумееш.
— Опитай. Щом толкова ги ненавиждаш, защо се обграждаш със сервитьорки, охранители, водолази и сърфисти, които до един без изключение искат да станат актьори?
Внезапно той уви косата й около юмрука си и дръпна главата й назад. Ръката й се сви около иглата за шапки.
— Ти не си като тях. Ти не си скакалец, ти си сокол. — Изправи се и застана зад гърба й. Започна да я гали по косата, от което вратът й настръхна. — Ти не си като тях и следователно трябва да бъдеш пленена и опитомена, докато не пожелаеш да се връщаш само при един господар. Ти не си като тях — прошепна той във врата й — и следователно не си похотлива.
Изведнъж пак уви косата й около юмрука си и дръпна назад главата й.
— Похотлива ли си? Открита ли си за авансите на друг мъж, за целувки под прикритието на мрака?
— Ох, пусни ме — изпъшка тя и издърпа главата си. — Какво им става на мъжете на този остров? Всички сте превъртели. Намираме се посред вечерята. Ще бъдеш ли така добър да спреш да се държиш шантаво, да седнеш и да ми кажеш за какво става дума?
Той спря, ръката му още беше върху косата й.
— Хайде, Пиер, не сме на училищно игрище. Не е нужно да ми скубеш косата, за да ми зададеш въпрос. Ела, върни се на стола си и да опитаме десерта.
Настъпи нов миг на колебание. Той се мяташе като пантера около масата.
— Защо не дойде при мен както ми обеща, соколче мое, моя сакр!
— Защото не съм соколче, а професионална журналиста. Пиша за гмуркането на екзотични места. Не мога да обхвана всички острови Бей, ако се устремя направо към най-луксозния хотел.
— Нужно ли е също така да изучаваш и местните инструктори по гмуркане?
— Разбира се.
— Всъщност — ледено произнесе той — мисля, че прекрасно знаеш за кого говоря, Оливия. За Мортън.
— Пиер, не може да не разбираш, че онова, което западните момчета вършат по купоните, особено когато са погълнали много ром и безплатен кокаин, е да целуват момичетата. В нашите страни това не е смъртен грях. Но все пак го отблъснах — позволи си да рискува с невинна лъжа тя. — Ти колко момичета се опита да целунеш от последната ни среща до днес?
Той изведнъж се усмихна като малко момче, получило обратно играчката си, след като е пищяло до Бога.
— Права си. Разбира се. И други мъже ще се възхищават на красотата ти, но ти винаги ще се връщаш при своя господар.
Божичко, той беше луд.
— Слушай, Пиер. Първо, аз съм съвременно момиче и нямам господари. — Мислеше светкавично, чудеше се как да върне разговора в релси. — Второ, ако двама души искат да са заедно, те трябва да споделят едни и същи ценности, а аз съм твърдо убедена, че убийството е лошо нещо. Ако ти не смяташ така, трябва да го изясним още сега.
— Разочароваш ме. Като всички западняци и ти си достатъчно нагла да държиш само на своите наивни и ограничени възгледи. Помисли за нуждите на бедуините в недружелюбните и безпощадни пустинни земи. Оцеляването на племето е по-важно от живота на индивида.