— Разказах всичко на всички, и то триста пъти. Аз съм журналистка на свободна практика. Понякога работя за списание „Елан“ и „Сънди Таймс“, когато не ми се цупят за нещо.
— Родена в Уърксоп — започна надменно да чете Сурая от папката си. — На четиринайсет години става свидетелка на смъртта на майка си, баща си и брат си, прегазени на пешеходна пътека.
Оливия примижа: отвратителна, жестока крава.
— Завършила училище с много добър успех. Променила името си на Оливия Джаулс. На осемнайсет години започва да инвестира парите от застраховката на родителите си. Пътува много. Малък апартамент в Примроуз Хил. Журналистка на свободна практика, най-вече в областта на модата и пътуванията, има амбиции да отразява сериозни новини. Свири на пиано, говори свободно френски, прилично испански и немски, и малко арабски. Редовно променя външността и цвета на косата си. Често посещава САЩ и различни европейски градове. Била е в Индия, Мароко, Кения, Танзания, Мозамбик и Судан. — Помълча, после добави: — В момента необвързана. Е, за кого работиш?
— Ти за кого работиш? — тросна се Оливия.
— За МИ6 — не й остана длъжна Сурая.
— Ти ли сложи бръмбарите в стаята ми в „Стандарт“?
Сурая пренебрежително отметна косата си и отново се зачете в папката.
— Рейчъл Пиксли, пишеща под името Оливия Джаулс, има слава сред състава на „Сънли Таймс“ на човек с развинтено въображение. — Затвори папката и я погледна с гадна усмивчица. — Значи това е обяснението на играчките, а? — Махна пренебрежително към шпионското оборудване. — Смяташ се за Джейн Бонд.
На Оливия й се дощя да я удари по главата с обувката си. Как смееше да обижда шпионското й оборудване?
Дишай, дишай, спокойно — заповтаря си Оливия. — Не падай до равнището на тъпата кучка.
— Я ми кажи — продължи Сурая, — хареса ли ти да спиш с него?
За миг Оливия сведе очи, за да възвърне самообладанието си. Всичко беше наред, всичко беше прекрасно.
Според теорията на Оливия жените се деляха на два вида: играещи за Женския отбор и Кучки под прикритие. Ако една жена беше от Женския отбор, можеше да е красива, интелигентна, богата, известна, секси, преуспяла и популярна колкото си иска и въпреки това да я харесваш. Жените от Женския отбор се отличаваха със солидарност. Обичаха да заговорничат и слагаха на масата всичките си провали, за да им се радват останалите. Кучките под прикритие бяха състезателки: фукаха се, опитваха се да унижават другите, за да изглеждат велики, липсваха им чувство за хумор и усещане за собствената им смехотворност, казваха неща, които звучаха добре, но всъщност целяха да те накарат да се почувстваш зле, не понасяха да не получават достатъчно внимание и отмятаха коси. Мъжете не долавяха всичко това. Те си мислеха, че жените действат една против друга, защото са завистливи. Всъщност това си беше трагедия.
— Е? — подкани я Сурая с усмивка на превъзходство. — Хареса ли ти, или не?
На Оливия й се дощя да изкрещи: „Я върви на майната си, шибана краво!“, но успя да се удържи, като заби палец в дланта си.
— Опасявам се, че не успях да стигна по-далеч от това да го видя по плувки — отвърна тя.
— Нима? И?
— Бяха торбести — сладко отвърна Оливия. — Съжалявам, че те разочаровам, но не мога да ти кажа нищо повече. Пък съм и сигурна, че си намерила интересуващата те информация със собствени сили и средства. И все пак, какъв е тоя интерес?
— Тук ние питаме, а ти отговаряш — заяви тя, сякаш Оливия беше на седем годинки. — А сега ти предлагам да ми кажеш точно защо го преследваш?
Спокойно, спокойно, дишай, не побеснявай — заповтаря си Оливия. — Погледни от добрата страна на нещата. Фактът, че МИ6 се появи първоначално под формата на тая ужасяваща, отмятаща коси Кучка под прикритие от частно училище, значи нещо. Гледат сериозно на теб. Рано или късно в някакъв железопътен вагон някой ще свали вестника, който държи пред лицето си, ще те покани на чий — бисквити в Пимлико и ще постави въпроса.
— Май си въобразяваш, че тъпото взиране в пространството е добра техника — рече Сурая, като потисна една прозявка. — Но всъщност е детинско.
— Дълго време ли се учи как да водиш разпити? — попита я Оливия. — Не са ли ти казвали, че най-добрият начин да спечелиш хората е да подействаш на нервите им.