Спусна крака и седна на ръба на леглото. Цялото тяло я болеше. Чувстваше се дехидратирана и зла. Отиде до прозореца, дръпна завесите и откри, че гледа към великолепна английска градина на провинциална къща: морави, педантично подстригани живи плетове, разположени в равни редици, каменна тераса с цвят на мед точно под нея. Стъпала, покрити с мъх и с псевдоелински урни от двете страни водеха надолу към ливадата, на която имаше вратички за крокет. Отвъд ливадата имаше кестенови дървета, зимни и голи, а зад тях меки сивозелени хълмове, каменни стени и дим, издигащ се от комините на сиви покриви, струпани около църковна камбанария.
Обърна се към стаята. Като по някакво чудо бежово-зеленият й сак беше там, пълен с вещите от апартамента й, които бе поискала от професор Уиджет. Под вратата имаше пъхнат плик. Той съдържаше карта на къщата, телефонен номер, на който да се обади, когато е готова за закуска, и бележка, гласяща:
Явете се в Техническата оперативна зала веднага щом закусите.
43.
Охранявана къща на МИ6, Котсуолд
Оливия мигаше срещу екрана на компютъра. Седеше в кабина, намираща се в зала, пълна с компютри и оператори. Един техник обработваше снимките, които беше направила с дигиталния си фотоапарат.
— Какво точно има на тази? — попита той.
— Ъъъ… — отвърна тя.
Снимката беше на мускулесто тъмнокожо мъжко тяло и бедра, изникващи от чифт крайно впити червени плувки.
— Да продължим нататък — весело предложи тя.
— Добра опаковка — обади се мъжки глас.
Тя се обърна. Професор Уиджет се взираше в издутите червени плувки.
— Снимах от ханша си — тромаво обясни тя.
— Очевидно. Той има ли си име, или просто е с код? — попита Уиджет.
— Уинстън.
— А! Уинстън.
— Няма ли да минем към следващата?
— Не. Значи всички тези са кандидат-актьорите около басейна на Ферамо? Какво правят там? Обслужват ли го?
— Не знам.
— Така е. — Той въздъхна, сякаш се отегчаваше, и я изгледа с наклонена глава. — Така е, рядко знаем. Но какво мислиш? Какво надушваш? — Погледна я, отвори широко очи и за секунда стана страшен. — Какво ти нашепва интуицията?
— Мисля, че ги вербуваше. Мисля, че иска да ги използва за нещо.
— Те знаеха ли това? Знаеха ли за какво ще ги използва?
Тя се замисли за момент.
— Не.
— А ти?
— Мисля, че е свързано с Холивуд. — Погледна отново издутите плувки. — Ферамо мрази Холивуд, а те всички се навъртат там. Няма ли да минем на следващата снимка?
— Много добре. Щом трябва, трябва. Следващата, Дод. О, Боже, какво е това?
На Оливия й се дощя да заудря глава в бюрото пред нея. Какво си беше мислила? Следващата снимка беше близък план на черен гумен водолазен костюм с ципове от двете страни. От гумата надничаше бронзов плосък твърд като камък корем.
— Божичко, объркала съм ги — смотолеви Оливия, като се взираше в близкия план на чатала на Мортън Си.
— Не бих казал, миличка — промърмори Уиджет.
— Опитайте следващата.
Техникът тежко въздъхна и мина на следващата снимка. Отново беше Мортън Си, този път в гръб, а съблеченият до кръста костюм разкриваше безупречния му торс. Мортън Си гледаше през рамо, с което странно напомняше за снимка на хубавец от петдесетте години.
— Крайно съблазнителен — отбеляза Уиджет.
— Не е съблазнителен — ядоса се тя и замига сърдито от унижение. — Това е човекът, за когото ви казах, че ме заплаши с пистолет. Той е мръсник.
Устните на Уиджет се изкривиха развеселено.
— Мръсник? Значи мислим, че той работи за мосю Ферамо? Като какъв? Сводник? Момче за всичко?
— Ами Ферамо явно го е взел сравнително неотдавна да плува под вода с кандидат-актьорите. Честно казано, стори ми се, че той играеше с всички срещу всички. Беше първа дружка на компанията в бара и на корабчето. Просто използваше всички.
Уиджет се наклони напред, вдигна злобно вежди и попита:
— Ти изчука ли го?
— Не — изсъска Оливия и бясна се втренчи в екрана. Истински неприятното беше, че Мортън Си бе крайно привлекателен. Имаше онова опасно съсредоточено изражение, което още първия път привлече вниманието й в Хондурас.
— Жалко. Младеж с интересна външност.
— Той е повърхностен, предател и гадняр. С нищо не е по-добър от проститутка.
В дъното на залата някой се изкашля. Професор Уиджет започна внимателно да изучава ноктите си, докато от една от компютърните кабини изникна фигура, доста позната фигура с непознати дрехи: елегантен тъмен костюм, вратовръзка и риза с разкопчана яка. Късо подстриганата коса вече не беше изрусена. Уиджет се огледа.
— Тя каза: „С нищо не е по-добър от проститутка.“