Часовникът в залата беше от обикновените пластмасови, които Оливия помнеше още от училище: бял циферблат, черни цифри и червен секундарник. В училище имаше навика да наблюдава часовника и да се мъчи с мисълта си да подкара стрелките му към четири часа. Червеният секундарник кликна на мястото. Беше четири часът следобед, девет часът сутринта в Хондурас на петата сутрин, след като със силно изсмукан пръст се беше сбогувала с Ферамо.
Скот Рич, професор Уиджет, Оливия, техникът Дод и Сурая без изключение непрекъснато поглеждаха часовника — кой крадешком, кой демонстративно, като според Оливия си мислеха едно и също нещо: Измислила си е всичко. Той изобщо не се интересува от нея. Няма да се обади.
— Рич, приятелю. Напълно ли сте сигурен, че сте свързали правилно телефона? — запита Уиджет и хапна от сандвича с пастет от гъши дроб върху препечен хляб. — Стори ми се, че натискахте страшно много бутони.
— Да — отвърна Скот Рич, без да вдига очи от компютъра.
— Той няма да се обади, нали? — изказа се Сурая.
— Тогава да му се обади Оливия — предложи Скот Рич.
— Това ще го отблъсне — настоя Оливия. — Той трябва да преследва.
— А аз мислех, че си неговият сокол. Или май беше кученце?
Скот се извърна и заприказва техника, двамата внимателно се вглеждаха в екрана. На едната му половина бяха снимките, които Оливия тайно беше направила на Ферамо. На другата се сменяха снимки на известни терористи на Ал Кайда. От време на време спираха и снимките се наслагваха, за да покажат Ферамо с тюрбан и Калашников, Ферамо с карирана риза в бар в Хамбург, Ферамо с различен нос, Ферамо по нощница с щръкнала коса.
— Съгласна съм със Скот — заговори Сурая и качи дългите си, обути в джинси крака на бюрото.
— Ако той не се обади, няма смисъл да му се обаждам аз, защото това ще значи, че е изгубил интерес.
— Е, не — засмя се Сурая, — това тук не е среща на сляпо. Просто си неуверена. Той наистина те харесва. Пиер предпочита силните жени. Определено трябва да му се обадиш.
Скот Рич се наклони напред, с лакти на коленете и брадичка, опряна на палците, и погледна Уиджет със същото напрегнато внимание, което толкова сепна Оливия първата вечер в бара в Хондурас.
— А вие как мислите? — попита го той.
Уиджет се почеса по врата и всмукна въздух през зъби.
— Има една стара суданска поговорка: „Когато мъжът и жената са насаме, трети е дяволът.“ Арабската стереотипна представа за жената е почти като за животно — силно сексуална и готова на сношение с всеки мъж, като че ли мисли единствено за това.
— Тъй ли? — проточи Скот Рич, облегна се и се ухили на Оливия.
— Това чувство съществува в някои среди и в наши дни. Сами ли са мъжът и жената, не може да не извършат полов акт.
Оливия се изчерви вбесена, като си спомни вечерта на Бел Кий: Мортън Си я целуваше, притискаше се до нея, пъхаше ръка в джинсите й. Улови за секунда погледа му и остана с тежкото чувство, че и той мисли за същото.
— Неотдавна беше направено едно проучване — продължи Уиджет. — Група судански араби са били запитани: „Ако се приберете у дома и заварите непознат мъж в къщата си, какво ще направите?“ Отговорът бил единодушен: „Ще го убия.“
— Боже — обади се Скот Рич. — Подсетете ме да не се хващам на работа като водопроводчик в Судан.
— Поради това в някои арабски култури са толкова обсебени от целомъдрието — воали, фереджета, клиторидектомии. Жената е изцяло еротизирана: тя е обект, който трябва да се пази, ако е твоя, и да се преследва и покорява, ако не е.
— Добре, да приемем, че в очите на Ферамо Оливия е ненаситен сексуален звяр, но все пак защо не се обажда? — зачуди се Скот Рич. — Я чакайте, а как извънбрачният секс се връзва с исляма?
Оливия го погледна, като мислеше: Би могъл все пак да си направиш труда да понаучиш тия неща.
— Е, точно тук става интересно — заобяснява Уиджет. — Особено при Ферамо с неговата бедуинска романтика — иска да я метне на коня и да препусне към пустинния залез. Бедуинският етнос е съществувал преди исляма. Той е фундаментален за психиката. Ако прочетете внимателно „Хиляда и една нощ“, ще забележите, че този начин на мислене, бедуинският номадски пустинен манталитет надвива морала. Когато сексуалните завоевания на героя са в резултат на неговата храброст, хитрост или късмет, на тях се гледа като на героизъм, а не като на нещо неморално.
— Именно. Затова той държи да ме пречупи и завладее — отбеляза Оливия. — Ако му се обадя да му кажа номера на полета си, няма да се почувства герой.