— Тези ще ги има в хотела — каза Скот Рич.
— От хотелските шампоани косата щръква във всички посоки. А и не отивам на хотел. Отивам в шатра.
— Тогава използвай магарешко мляко.
— Механични предмети — продължи Уиджет. — Предмети за оцеляване, късовълново радио, дигитален микро фотоапарат, бинокъл и обичайните дрехи: обувки, бански костюми и… Рич, не се нуждаем от коментари, много ти благодаря, бельо.
— Също така бижута и аксесоари — тревожно добави Оливия.
— Точно така — каза професорът, отиде в другата част на стаята и запали една лампа. — На базата на тези предмети сме ви подготвили доста разнообразно въоръжение. Всъщност подготовката на комплект за жена се оказа доста интересна.
— Трябва да сте го правили и преди.
— Не и при такива обстоятелства.
Списъкът беше стряскащ. Трябваше много да внимава, за да не обърка джаджите. По-голямата част от нещата й за елементарно съществуване бяха превърнати в оръжия, ако не за масово унищожение, то за конкретно убийство на близко разстояние. Пръстенът й бе снабден със зловещо на вид закривено острие, което изскачаше щом натиснеше с нокътя на палеца си един от диамантите. Машата й имаше спираловиден трион в едната си част и тънък кинжал, намазан с нервно-паралитичен агент, на върха в другата. Копчетата на блузата й „Долче“ бяха заменени с миниатюрни кръгли триончета. Имаше балсам за устни, който всъщност беше временно заслепяваща светкавица и малко топче руж, което при запалване на дюзата изпускаше газ, който можеше да приспи за пет минути пълна с мъже стая.
— Добре. А след това ще получа ли старите си неща?
— Ако всичко това мине, както се надяват — рече Скот, — ще получиш пазарна обиколка на „Гучи“, „Тифани“ и „Долче и Габана“ за сметка на правителството на Нейно величество.
Тя засия.
Една от обиците й от „Тифани“ с форма на морска звезда сега съдържаше малък късовълнов предавател, чрез който щяха да проследяват движенията й по време на експедицията.
— Чисто новичък, последен писък на техниката — обясни Уиджет. — Най-малкият, произвеждан досега. Работи дори под вода на три до пет метра дълбочина.
— А под земята?
— Едва ли — отвърна Уиджет, като избягна погледа й.
В другата обица имаше хапче с цианид.
— А сега пистолетът — рече Скот Рич.
Тя ги изгледа отвратена. Вече бяха разучили камите в тънките токчета, ретроколана „Долче“ в стил седемдесетте години, направен от истински златни монети за откупуване на свободата й в случай на някоя бъркотия, тънкия кинжал и спринцовката с приспивателно в банелите на сутиена. Беше отказала брошката с ръчно изстрелваната стреличка с приспивателно с довода, че всяка жена под шейсетте, която носи брошка, моментално се превръща в обект на подозрения.
— Няма да нося пистолет. Втренчиха се неразбиращо в нея.
— Пистолетът ще създаде много повече проблеми, отколкото ще реши. Откъде накъде една журналистка ще носи пистолет? А и Ферамо знае, че съм против убийствата.
Скот Рич и Уиджет се спогледаха.
— Нека ти обясня нещо — започна Скот. — Не отиваш на романтична среща. Отиваш на извънредно опасна, силно смъртоносна и крайно скъпа военна операция.
— Не, нека аз ти обясня нещо — разтреперана заговори тя. — Знам колко е опасно и въпреки това ще го направя. Ако някой от вашите специално обучени експерти можеше да свърши това, което ме изпращате да свърша аз, щяхте да го изпратите. Нуждаете се от мен такава, каквато съм. А аз нагазих толкова надълбоко в тези води, защото съм такава, каквато съм. Затова или млъкнете и ме оставете да го направя както си знам, или сами вървете да сваляте Пиер Ферамо в суданската пустиня.
Настъпи мълчание. Уиджет започна да си тананика под носа.
— Пом, пом, пом — не спираше той. — Пом, пом, пом. Някакви въпроси, Рич? Още някакви задълбочени внушения? Нови полезни коментари? Или можем да продължим? Добре. Оливия, нека сега видим как стреляте, а по-късно ще решим дали да ви дадем пистолет.
47.
Скот Рич стоеше зад гърба на Оливия, ръцете му покриваха нейните върху оръжието и наместваше тялото й в правилната стойка.
— Ще поемеш отката с ръцете си, без да се стряскаш. А после, мнооого внимателно — постави бавно пръста й на спусъка, — без да го движиш, — постави нежно пръста си върху нейния — ще натиснеш спусъка. Готова ли си?
Вратата се отвори с трясък. Беше Дод.
— Извинете за прекъсването, сър.
Скот тежко въздъхна.
— Какво има?
— Някой упорито звъни на мобилния на госпожица Джаулс и професор Уиджет смята, че трябва да се обади незабавно. Не иска да я обявят за изчезнала.