— Сфинкс мнього добро — бърбореше шофьорът. — Ела с мен, аз покажа.
Изгледа го внимателно, реши, че й казва истината и слезе от таксито. Той извади дълъг предмет, който приличаше на палка. Последва го по тъмния път, изпълнена със съмнения. Под краката им скърцаше пясък. Обичаше сухата миризма на пустинния въздух. Когато завиха зад един ъгъл, шофьорът приближи кибритена клечка до палката и тя се превърна в запален факел. Той го вдигна и посочи с него в мрака.
Оливия ахна. Взираше се в чифт огромни, покрити с прах каменни лапи. Беше сфинксът — нямаше бариери, нямаше каси за билети, просто си стоеше там, по средата на прашен площад, заобиколен от ниски рухнали постройки. Когато очите й се пригодиха към тъмнината, започна да се разкрива цялата позната фигура, доста по-дребна, отколкото си я беше представяла. Шофьорът издигна факела и й махна да се покатери на лапите. Тя поклати глава, защото смяташе, че вероятно е забранено, а и положително не беше правилно, та вместо това тръгна след него да обиколи периметъра му, като се опитваше да усети многовековната му история.
— Добре — доволно се засмя тя. — Благодаря много. А сега да се връщаме на летището.
Може да не беше най-отговорното решение в живота й, но беше страшно щастлива, че е дошла.
— Сега иска килиим?
— Не. Не килим. Летище.
Завиха, за да тръгнат към колата и шофьорът високо изруга. До тяхното такси беше паркирала друга кола със запалени фарове. От мрака изникнаха фигури, които се насочиха към тях. Оливия се сви в сянката, като си спомни уроците как да се държи при отвличане: първите моменти са най-важни, още си на своя територия, не на тяхна, и тогава е последната ти възможност за бягство. Мъжете се бяха съсредоточили върху шофьора. Чуха се повишени гласове. Той сякаш се опитваше да ги умилостиви с мазна усмивка, говореше много бързо, после тръгна към таксито. Оливия се помъчи да се стопи в сенките. За Бога, намираше се на сто метра от сфинкса. Все някъде наоколо трябваше да има хора. Една от сенките я видя и я сграбчи за ръката. В същия момент шофьорът на таксито влезе в колата и включи двигателя.
— Ей, чакай! — закрещя Оливия и хукна към него. Вдигай шум, боричкай се, вдигни тревога, докато още си на обществено място. — Помощ — закрещя тя. — Помоооощ!
— Не, не — рече шофьорът. — Ти с него. Мнього добро човек.
— Неее! — продължи да врещи Оливия, но той превключи на скорост и отпраши. Когато тя понечи да се затича след колата, груба ръка я спря, а стоповете изчезнаха в лабиринта от улички.
Оливия се огледа да види кой я беше взел в плен. Бяха трима млади мъже в западно облекло.
— Моля — каза единият от тях и отвори вратата на колата. — Фарук трябваше да отиде за друг клиент. Елате с нас. Ние ще ви закараме на летището.
Когато мъжът я хвана за ръката, тя го прободе с острието от пръстена и се освободи, докато той виеше от болка. Оливия хукна да бяга, крещеше по начин, който не би оставил съмнение у никого, че е нападната, точно както я бяха учили.
— Помогнете, моля ви, помогнете! Помооощ!
В Котсуолд беше влажна, ветровита нощ. На тармака до самолета на Кралските военновъздушни сили стоеше Скот Рич и викаше в телефона, като се опитваше да го чуят въпреки рева на реактивния двигател.
— Къде е тя, по дяволите? Питах къде е?
— Нямам представа. Полетът закъснял с шест часа. Сурая се свърза с Флечър в Кайро, който да я държи под око — пускал е съобщения по уредбата и тъй нататък.
— Сурая ли?
— Да. Има ли проблем?
Скот Рич се подвоуми. Приближи се човек от екипажа и се опита да го убеди да се качи на самолета. Скот го отпрати с махване на ръката и влезе под прикритието на хангара.
— Искам да ми дадете думата си, че ще изтеглите Оливия.
Уиджет странно се засмя.
— Искате думата на един шпионин?
— Закарая Атаф е психопат. Убил е осем жени при абсолютно същите обстоятелства. Става обсебен, както е обсебен от Оливия, а когато те не се оказват на нивото на фантазиите му, каквито и да са те, той ги убива. Виждали сте снимките.
— Да. Реже части от телата им и ги суче. Сигурен ли сте, че е той? Как се добрахте до него?
— Ами от това, което тя каза за майката на Ферамо и смученето на пръста й. Знаете, че не разполагаме със снимки на Атаф, на които да се облегнем, но всичко останало се връзва. Изтеглете я от операцията. Върнете я у дома. Тя не е професионалистка. Къде ли е сега? На пазар? На маникюр? Не можем с отворени очи да я изпратим при един психопат.
— Психопат, който освен това е и висш стратег на Ал Кайда.