Смъкна джелабата си и за секунда се поколеба. Трябваше ли да скочи във водата както си беше, да излезе на повърхността и да заплува с бясна скорост, или да вземе водолазен екип? Посегна към регулатора, колана с тежестите и резервоарите и ги навлече.
Тъкмо стъпваше във водата, когато погледна назад към Ферамо. Изглеждаше жалък, свит и заспал като тъжно малко дете. Опита се да си представи всички властни мъже, които се опитваха да организират света — американци, британци, араби, като измамени дечица: американците — безсрамни и нахални, искащи да са звезди на бейзбола, британците от частните училища, надменно решили да са добродетелни, и арабите — объркани, потискани от родителите си, ломотещи неразбираемо, че няма нищо по-лошо от това да загубиш честта си.
„Ще бъде по-полезен жив, отколкото мъртъв“, каза си тя, като прогони чувството на нежност. Заслушана за звуци на приближаващи хора, тя съблече робата му, като за една съществена секунда спря, за да се полюбува на величественото тяло с маслинено-смугла кожа, провери го за кървящи рани, които биха привлекли акули, откри, че няма, сложи му тежести и шамандура, нахлузи му пълна маска на главата и го търкулна във водата, като го остави да се люшка под квадрата на входа. На стената имаше съоръжение за регулиране на налягането. Грабна един резервоар и го стовари върху него, счупи стъклото му, после взе парче стъкло да пробие тръбата. Звукът на бученето моментално се промени. Погледна надолу към квадрата с вода, където плуваше Ферамо. Водата започваше видимо да се покачва. Да! Дааа! Тя щеше да стигне до лампите и да угаси електричеството и при наличието на толкова кислород под налягане дори да вдигне всичко във въздуха. А ако това не станеше, водата щеше да нахлуе и да ги издави. Ха!
Спусна се във водата, изпусна въздуха от костюма на Ферамо, за да го потопи, после се хвана за приспания плаващ терорист и заплува вън от пиедесталоподобната скала, като го теглеше зад себе си със здравата ръка в приятно разменени роли.
Всъщност съм доста умна, каза си тя.
За нещастие, не беше й хрумнало, че ще бъде тъмно. Гмуркането през нощта, особено без осветление и с доста тъничка кама вместо харпун, не беше добра идея. Не искаше да изплува над водата прекалено близо до брега в случай, че Ал Кайда имаше часови. Не искаше да използва въздуха си на повърхността в случай, че се наложеше да се гмурне отново.
Плува в посока обратна на брега на дълбочина три метра в продължение на половин час, после изплува и изпусна въздуха от жилетката на Ферамо, за да се носи като шамандура на шейсет сантиметра под повърхността. После сви крака и седна върху него. Ако акулите дойдеха да се хранят, щяха да хапнат първо него. Единственото, което виждаше, беше тъмнина: никакви светлини, никакви кораби. Ако акулите останеха на разстояние, можеше да плува спокойно до зори, но после? Запита се дали да пусне Ферамо на свобода и да заплува обратно към брега, или да продължи навътре в морето. Беше ужасно уморена. Усети, че започна да се унася в дрямка, когато внезапно силата на голям, жив предмет накара повърхността на водата пред нея да изригне.
54.
— Там долу има нещо.
Скот Рич седеше на навигаторското място в хеликоптера „Блакхок“ и се взираше в монитора за наблюдение на океана. Електронното пращене, изпълващо кабината, беше влудяващо, но Рич бе напълно спокоен, приведен напред, съсредоточен, заслушан в едновременно постъпващата информация от източниците на земята, четирите въздушни патрула и морските тюлени на Хакфорд Литвак.
— Сър, наземният патрул е открил дрехите на агент Джаулс в края на тунела. Никаква следа от самата нея.
— Нещо друго? — запита Скот. — Признаци за борба?
— Дрехите са разкъсани и с петна от кръв, сър.
Скот Рич примижа.
— Позицията ви в момента?
— На брега, сър, на триметрова отвесна скала над Червено море.
— Виждате ли нещо друго оттам?
— Не. Само водолазен костюм, сър.
— Водолазен костюм ли казахте?
— Да, сър.
— Тогава, по дяволите, облечете го и влезте във водата. — Изключи микрофона си и се обърна към пилота, сочейки екрана пред тях. — Там, виждаш ли? Да слезем там. Веднага.
Оливия изпищя, когато Ферамо изскочи от водата, измъкна с едната си ръка кинжала от ръката й, а с другата я сграбчи за гърлото. Тя вдигна единия си крак и силно заби коляно в топките му, като се изскубна в секундата, в която той освободи гърлото й, и заплува надалеч, като мислеше бързо. Той бе престоял под водата по-дълго от нея. Би трябвало въздухът му да е на привършване, тя имаше за над десет минути в сравнение с него. Можеше да се гмурне на десет метра и да му избяга.