Той млъкна и се втрещи. Не можеше да повярва на очите си. Непознатият, който беше поставил бомбата, се изправи на крака и тръгна към къщата.
През звукоусилвателната система Патрик чу лая на кучето и дори стъпките му по калната трева в задния двор, но не го видя, когато го захапа за китката, след това за глезена, а после се хвърли към пръстите на лявата му ръка. Не почувства болка, но се изплаши. Единственото, което искаше да направи, беше да отвори челюстите на булдога, но звукът, който чу, когато другата му ръка удари бедното животно беше ужасен. Кучето изквича и падна на земята, от ушите му потече кръв.
— Негодници — изруга в шлема си Патрик, — изпращат кучета да се бият вместо тях!
Той се помъчи да потисне обхваналия го гняв, хвърли пълната с експлозив раница до вратата, включи късовълновия канал на детонатора и натисна ключа.
При експлозията, само на няколко крачки от него, светочувствителното забрало на шлема му моментално потъмня, за да не го заслепи блясъкът, в костюма му започна циркулация на студен въздух, за да отнеме топлината от взрива. Но взривната вълна го блъсна назад, той падна и когато отвори очи, яростта, която се беше породила в главата му, разтърси цялото му тяло. Той размърда ръцете си, след това краката, после тялото… всичко беше наред, никъде не чувстваше болка. Направи бърза проверка на системата: батерията вече се беше изтощила наполовина — оставаха му още четири часа. Преди да се приближи до вратата, бяха шест. Значи взривът е източил много енергия. Проверката показа, че всичко останало е нормално.
Експлозията беше избила вратата, бе съборила част от стената, електрозахранването в къщата бе прекъснато. На проникващата отвън светлина Патрик видя, че се намира във всекидневна. В дъното беше кухнята. Вътре беше същинска кочина… Експлозията, разбира се, също бе допринесла за безпорядъка, но изглежда и преди нея мястото не е било годно за живеене. Навсякъде имаше разхвърлян боклук, по стените бяха написани със спрей нецензурни изрази.
От врата вляво се появи висока, стройна фигура, облечена в черни дрехи с военна кройка. На главата си носеше плетена шапка с отвори само за очите и носа. Човекът беше въоръжен. Насочи автомата си към Патрик и стреля. Три куршума го улучиха и той се олюля назад. Не го заболя, само почувства силните електрически удари, които преминаха през тялото му. „По дяволите — изруга Патрик, — мислех, че проблемът е отстранен!“ Електричният ток замъгли зрението му, той се препъна в парчета отломки и се свлече до стената.
— Strib, du Teufel!46 — изруга командосът, насочи автомата към главата на Патрик и отново стреля.
Този път Макланахан усети съприкосновението на куршумите с шлема — но това беше като любовна милувка в сравнение с електричния заряд, който прониза тялото му. Болката беше остра, но, странно, тя дори му достави удоволствие.
Командосът замръзна, когато го видя да се надига от пода.
— Wer bist du?47 — извика той.
Патрик се нахвърли върху него и го събори на земята. Хвана с две ръце главата му и я удари в пода. Той смъкна плетената шапка и видя под нея младо, красиво лице да го гледа ужасено.
— Откъде взе наркотиците? — попита Патрик през електронния шлем.
— Drogen! Ich weiss nichts!48 — отвърна войникът. — Lass mich loss!49
— Кой си ти, по дяволите? — попита Патрик. — Германец ли си? Deutsch? За майора ли работиш? Kommandeur? Der Major?50
[ * Кой е командирът ти? Майорът? (нем.). — Б.пр.]
По израза върху лицето на войника разбра, че беше попаднал в целта.
— Къде е майорът? — Патрик напрегна паметта си да си спомни нещо от немския… вече петнадесет години не беше го използвал. — Vere… не, по дяволите, wo ist der Major51, проклетнико?
— Няма да говори! — отвърна войникът на развален английски, мигновено измъкна с лявата ръка нож от ботуша си и удари Патрик в гърдите.
Патрик хвана китката му, но не успя да спре удара, само го забави… Острието се придвижи няколко сантиметра към костюма, докосна го и го проби.
В шлема му прозвуча предупредителен сигнал. Ножът прониза тънката памучна подплата на костюма и достигна до тялото. Разтърсен от електричния удар, в паника, Патрик извика и се извърна настрана. Германецът се възползва от мигновеното отпускане на хватката, скочи на крака и побягна.