— Хванах един от хеликоптерите на мушка! — съобщи по интерфона пилотът на МВ-22 „Пейв Хамър“. — Искам разрешение за стрелба.
— Не! — извика Джон Мастърс. — Хелън може да е в някой от тях.
— Закарайте ме точно над водещия хеликоптер — поиска по радиото Макланахан. — Извадете от строя перката на втория хеликоптер. Задръжте го на земята, но не го унищожавайте.
Когато МВ-22 пикира над хеликоптерите, Патрик се подаде през лявата врата, стъпи върху левия плаз и се подпря на ракетната конзола. Точно в подходящия момент той скочи право върху въртящите се перки на първия хеликоптер.
Костюмът БЕРП го предпази да не бъде накълцан на кайма. Тялото му се хлъзна по въртящия се диск, удари края на витлото над пилотската кабина и излетя във въздуха.
Витлата на хеликоптера се извиха като палмови листа при ураган. Едното се счупи, другите провиснаха толкова ниско, че се удариха в земята, а после в опашката. Разбалансиран, възелът на главния ротор се откърти от главината и се разби. Трансмисията заскърца на високи обороти, после също се разпадна. Тя изхвърча от турбината на двигателя като снаряд, изстрелян с голяма сила.
Патрик се приземи до стоманения стълб на една от осветителните лампи в комплекса. От ужасните токови удари цялото му тяло пламна в огън. Задъха се от болка и се опита да отпусне мускулите си. Надяваше се енергията да се разсее, но колкото повече се стараеше да се отпусне, толкова по-силни ставаха електрическите вълни.
Не смееше да помръдне, мислеше, че е нарязан на парчета. В паметта му се беше запечатала картината на устремени към лицето му въртящи се витла. После всичко престана. Отвори очи и видя хангарите, лампите и сивото облачно небе. Беше жив.
Патрик се изправи и се огледа. От двете врати на повредения хеликоптер излизаха войници, някои от тях придържаха ранените си другари. МВ-22 „Пейв Хамър“ кръжеше точно над втория хеликоптер. 20-милиметровите куршуми за секунди разбиха на парчета опашната перка на втория хеликоптер и той стана неизползваем.
Войниците започнаха да стрелят по МВ-22.
— Хал! Обстрелват ви от земята! — предаде Патрик по радиото в шлема си. — Веднага се махнете!
Когато МВ-22 се премести, той включи ракетните двигатели в ботушите и се вряза в групата стрелци с пълна скорост, помитайки ги като загубил управление камион.
Чу викове „Halt!“67 и женски глас, който крещеше: „Помощ!“. Отново задейства двигателите и полетя в посоката, откъдето идваха писъците. Видя двама войници да гонят Том Чандлър, който носеше една жена на рамо. Тичаше към оградата зад хангарите. Войниците стреляха предупредително във въздуха, но Чандлър не спря. Единият продължи да тича подир него, а другият коленичи и се прицели.
Патрик се опита отново да включи двигателите. Още не бяха се презаредили. Той затича към коленичилия войник, като същевременно викаше с електронно усиления си глас: „Чандлър! Залегни!“. Капитанът се обърна, бутна Кадири на земята до оградата и извади пистолет. Най-после индикаторът в шлема светна. Патрик включи двигателите и с летящото си тяло като с таран удари точно навреме коленичилия войник. Другият видя пистолета на Чандлър и залегна.
Патрик се изправи на крака, провери дали противникът му е мъртъв и се насочи към втория войник. Но беше много късно. Чандлър падна, точно когато Патрик удари човека и го извади от строя.
Макланахан се затича към Хелън, която лежеше полузамаяна.
— Хелън! Аз съм Патрик! Добре ли сте?
Тя отвори очи.
— Патрик? — Беше зашеметена. — Патрик! Аз… мисля, че съм добре. — Тя обърна глава към Чандлър. — Той ми спаси живота, проклетникът. Как е?
Патрик го огледа. Беше улучен в горната част на гърдите и в лявото рамо.
— Не е добре, но е жив — каза Патрик, отпра един крачол от панталоните на Чандлър и затисна с плата раната на гърдите, за да спре кървенето. Чуха се сирените на приближаващи полицейски и пожарни коли. — Трябва да го изнесем оттук. Вие също имате нужда от лекар.
МВ-22 кацна на рампата зад втория повреден хеликоптер. Патрик носеше Чандлър на гръб, Хелън накуцваше след него, когато зад тях се появиха полицейските коли. Полицаите изскочиха бързо и насочиха пистолети към Патрик.