Но тази вечер Артър Барона минаваше през бара с абсолютна увереност, усмихваше се и поздравяваше всички, сякаш беше най-обичаният човек в щата. Ако зърнеше някой, който не беше подчертано враждебен, той протягаше ръка и разменяше любезности. Барона, изглежда, умееше майсторски да избягва излишните ръкостискания и поздравите, на които нямаше да получи отговор. Завършилите Академията, но все още без работа младежи помогнаха да се разтопи леда, като отидоха при него и му се представиха, дадоха му визитките си и поговориха с него, надявайки се, че когато дойде време за назначаване, той ще си спомни за тях.
— Чух, че това е мястото, където мога да намеря всички дипломирали се днес — каза весело Барона, когато накрая стигна до Патрик и Уенди на бара и протегна ръка за поздрав, — и дойдох. Аз съм Артър Барона. Това е капитан Том Чандлър, един от моите хора. Имахме до късно съвещание и реших да намина, за да поздравя момчетата.
— Казвам се Патрик Макланахан, а това е жена ми, Уенди — каза Патрик и се ръкува. — Син съм на бившите собственици и почетен барман тази вечер. Добре дошли.
— Ах, да, другият син на сержанта — каза Барона. — Вашият баща беше легенда в нашия град.
— И продължава да е легенда, шефе — прекъсна го Крег Лафортие, без да вдига глава от бирата си.
Барона погледна Лафортие и кимна.
— Здравейте, Крег — каза той, познал Лафортие, но усмивката му не можа да скрие неговото раздразнение.
Тъй като дълго време беше отсъствал от града, Патрик не знаеше за напрегнатите отношения между началника на полицията и редовите полицаи. Когато в началото на годината се върна, за да ръководи кръчмата, беше чул какви ли не груби подмятания, солени шеги и неприкрити подигравки срещу Барона, беше чел пренебрежителни и понякога направо враждебни статии в седмичния бюлетин на полицейската асоциация. Но Патрик предполагаше, че това е обичайното вечно търкане между работещи и работодател. Обвиняваха началника, че при сключване на договори вземал страната на градската управа срещу полицаите. Това беше разбираемо — той се отчиташе пред председателя на градския съвет и пред кмета, но за полицаите от улицата началникът не беше „един от тях“. „Той носи значка с фалшиви претенции“ — често казваха те. И, разбира се, всички проблеми на голямото полицейско управление се струпваха върху главата на Барона и преди всичко конфликтите във връзка с бюджета и съкращенията.
— Какво ще пиете, началник? — попита Уенди. — За сметка на заведението е. В чест на новите полицаи.
— Само чаша студена вода, моля — отвърна Барона.
Лафортие изсумтя от неудоволствие.
— Не можете ли поне тази вечер да пиете едно истинско питие с полицаите от улицата, шефе? — попита той.
— Имам да преглеждам цял куп книжа, а алкохолът ме прави неработоспособен. Пък и това може да ви съблазни да кажете неща, за които по-късно да съжалявате — каза Барона.
Лафортие поклати глава и отпи една голяма глътка от бирата си.
Барона се обърна към Пол, протегна ръка и каза:
— Значи това е новата сила в полицията. Моите поздравления за дипломирането, полицай Макланахан. Браво.
— Благодаря, шефе — каза Пол и стисна подадената му ръка. — С нетърпение очаквам да започна работа.
— Ние се нуждаем от силни, интелигентни, млади полицаи като вас да охраняват реда по улиците, Пол — продължи Барона. — Но ние с капитан Чандлър смятаме, че човек с произход като вашия, с диплом за юридическо образование, който е член на адвокатската колегия, може по-добре да служи на града като съветник в щаба или в ССУ13. През системата минават много заплетени случаи… А те изискват човек като вас.
— Благодаря за предложението, господин началник — отвърна Пол, — но аз постъпих в полицията, за да съм полезен на улицата. Баща ми казваше, че патрулът е единственото звено в полицията, където си заслужава човек да работи.
— Вярно е, че патрулът е нашето най-голямо и най-важно поделение, Пол — каза Барона. На лицето му се изписа изненада, че Пол не прие неговото великодушно предложение. — Но нашата работа е да се борим срещу престъпността, а това се постига по много начини, не само с патрули. Нашите ресурси и жива сила намаляват и ние трябва да поставяме най-талантливите млади мъже и жени именно на онези места, където техните умения ще принесат максимална полза…