По скалите и чакъла затичаха обути в ботуши крака, затръшваха се врати на коли и камиони, превозните средства се изтегляха по пътя, далеч от реката, от водната стихия, която помиташе всичко по пътя си.
Авеню „Уат“ и булевард „Елкхорн“, Сакраменто, Калифорния
Малко по-късно
„Това, което става, дами и господа — каза говорителят по радиото, — е терористичен акт от голям мащаб. Четири от осемте шлюзни врати на язовира Фолсъм са разкъсани от взривове. Ето какво знаем досега: След получаване на информация за възможни саботажни действия полицията и ФБР отиват на язовира Фолсъм. Поделения на шерифството обезвреждат няколко експлозива поставени на язовирната стена, но не успяват да открият всички и те избухват, вероятно взривени чрез часовников механизъм или дистанционно. На местата на експлозиите язовирната стена се е напукала.
Водната лавина се движи със скорост приблизително десет километра в час. Очаква се да достигне града след по-малко от три часа. Всички живеещи в застрашените от наводнение ниски райони в близост до Американ ривър незабавно да се евакуират.“
Кола с емблемата на Националната гвардия наближи портала на военновъздушната база „Макклелан“ откъм булевард „Елкхорн“ и пътникът на предната седалка изключи радиото. Следваха я три други коли. На портала беше истинска лудница. Четирите коли се наредиха на дългата опашка от военни и граждански товарни автомобили, опитващи се да влязат в базата. Охраната преглеждаше набързо военните коли, така че четирите автомобила влязоха без всякакви трудности.
Една от колите се отдели и се насочи на изток, спря пред караулното помещение на охраната. Другите се отправиха към самолетните писти и хангарите. Четирима войници в пълно бойно снаряжение заеха стратегическите места на пътищата, водещи към хангарите.
Грегъри Таунсенд и осемнадесет негови войници слязоха от останалите коли и взривиха централния комуникационен център и трафопоста, прекъснаха електрозахранването на по-голяма част от базата. Това не засегна захранването вътре в хангарите, но деактивира охранителните системи около тях. Хората на Таунсенд разрушиха портала и се отправиха към хангарите.
Те бяха осем, но англичанинът имаше за цел само четири, онези от западната страна. По негов сигнал войниците взривиха едновременно външните им врати и нахлуха вътре. Те бързо неутрализираха охраната като ликвидираха нейната въоръжена съпротива.
Пред Грегъри Таунсенд и неговите войници се намираха четири изтребители бомбардировачи Ф-117А „Найт Хоук Стелт“. Тези необичайни на вид самолети с корпус, напомнящ пирамида, с къси остри крила и тънки, високо стърчащи опашки, бяха ветерани от войната в Персийския залив. Всеки беше извършил повече от тридесет полета и бе останал незасегнат от силната иракска противовъздушна отбрана. Макар че можеха да пренасят само два тона и половина бойни средства — обикновено две еднотонни бомби с лазерно насочване — и бяха на повече от петнадесет години, те все още бяха в добро състояние. И понеже на практика бяха невидими за радара и неуязвими за повечето модерни противовъздушни системи, тези изтребители бяха най-смъртоносните военни самолети в света…
И сега те принадлежаха на Грегъри Таунсенд.
Докато войниците зареждаха самолетите с гориво, Таунсенд и четирима опитни военни пилоти се изкачиха по специалните стълбички, конструирани за изтребителите Ф-117, вдигнаха капаците на пилотските кабини и започнаха предстартовата проверка. Тя вървеше бързо.
Пилотите нямаха за задача да се подготвят за бойна операция. Те просто трябваше да се уверят, че има достатъчно гориво за прелитане на неколкостотин километра до едно изолирано летище в Невада, където щяха да заредят. След това ги чакаше полет до Южна Африка, където една нетърпелива международна армия от търговци чакаше да започне търга на столетието.
— Докладвайте готовност за рулиране към стартовата линия — заповяда Таунсенд.
Когато всички пилоти заявиха, че са готови, вратите на хангарите бяха отворени ръчно. По пътя за рулиране до стартовата линия се бяха разположили войници.
— Освободете спирачките! — заповяда Таунсенд.
В този момент единият пилот видя нещо да се движи отдясно. Като изневиделица точно пред неговия хангар се появи войник в пълно бойно снаряжение и шлем. Носеше нещо приличащо на две големи торби от груб вълнен плат. Той ги остави на асфалта, после се пресегна с лявата си ръка и хвърли едната под носовия колесник на самолета.