— По дяволите.
— Може би някой от частните охранители е отговорил по радиостанцията на Каратърс — допусна Макланахан.
— Тогава защо не се представи? Защо не каза: «Полицаят е в тоалетната, ще му предам, че искате да се обади колкото е възможно по-бързо» или нещо от този род — възрази Лафортие. — Не. Този човек се опита да се представи за Ръсти. Там става нещо. — Лафортие включи на скорост и излезе на заден ход от улицата. — Ще обиколим комплекса да огледаме.
— Ein Polizeiwagen kommt durch die Seventh Street24 — докладва по радиото един от наблюдателите. — Der gleiche Wagen wie vorher25.
— Приеха съобщението — каза нервно Мълинс.
— Nein — възрази майора.
Точно тогава чуха слаб метален трясък… На прозорчето на вратата на касата се отвори малка стоманена решетка, после се затвори и заключи. Майорът разположи хората си от двете страни на вратата, а той и Мълинс се скриха зад защитния панел.
— Слушайте, вие в касата — извика майорът. — Обградени сте. Моите хора плениха вашите колеги и полицая. Вече взехме осемте контейнера. Веднага излезте от стаята и се предайте. Ако го направите веднага, няма да ви сторим нищо.
— Ние извикахме полиция! — обади се глас отвътре. — Патрулна кола вече е тръгнала насам!
— Всички телефонни линии, алармата и електрическото захранване на целия комплекс са прекъснати — предупреди ги майорът. — Вече се обадиха от полицията, но ние ги убедихме, че всичко е наред. Никаква помощ няма да дойде. Най-добре е да се предадете веднага. Не ни карайте да изгубим търпение, защото ще започнем да избиваме заложниците. Животът им зависи от вас. — Той се обърна към Мълинс и го попита тихо: — Къде точно се пазят парите?
— Вероятно са прибрали непреброените пари от контейнерите и се канят да ги заключат в сейфа — отвърна Мълинс.
— Управителят има ли достъп до сейфа, след като бъде заключен? Ключалката с часовников механизъм ли е?
— Не зная — каза Мълинс, но след като майорът го изгледа много ядосано, той реши, че е по-добре да отговаря малко по-уклончиво, отколкото направо отрицателно. — Но почти съм уверен, че е така.
— Тогава ще трябва да разбием тази врата, преди да сложат парите в сейфа — заключи майорът. — Дайте веднага динамит!
Хората му побързаха да сложат експлозив под вратата на касата.
Облечен в стерилните пластмасови дрехи, Патрик Макланахан още чакаше пред операционната зала. Бяха минали повече от двадесет минути откакто акушер-гинекологът, анестезиологът, няколко сестри и още един лекар, когото Патрик не познаваше, бяха завършили с миенето на ръцете и бяха влезли в операционната.
По коридора бързо премина сестра с количка. Той протегна ръка да привлече вниманието й.
— Аз съм бащата — каза Патрик. — Какво става? Трябваше да съм вътре, със съпругата си…
— Докторът ще ви съобщи кога да влезете — отвърна тя.
Патрик задържа вратата отворена, след като сестрата влезе. Помещението за подготовка се намираше вдясно, беше отделено от операционната зала със завеса. Тя беше дръпната настрани и през пролуката Патрик видя количка с апарат на нея. Стори му се, че това е дефибрилатор — прибор, който вкарва в нормален ритъм сърцето. Облечен в манти и с маски, медицинският персонал беше заобиколил операционната маса.
— Какво става? — извика Патрик.
Няколко глави се обърнаха към него. Той чу акушер-гинекологът да казва:
— Затворете онази врата!
— По дяволите, кажете ми какво става! — изкрещя Патрик.
— Господин Макланахан, оставете ни да си вършим работата — отвърна лекарят. — Сестра…
Затвориха вратата на операционната зала. Миг след това излезе една сестра, хвана Патрик за ръка и го помоли да изчака в коридора.
— Какво става? — повтори разтревожено Патрик. — Добре ли е Уенди?
— Моментът е критичен, това е всичко — отговори сестрата.
— Какво, по дяволите, означава «критичен»? — избухна той. — Добре ли е жена ми?
— Докторът ще говори с вас веднага щом стане възможно — успокои го сестрата. — Моля ви, почакайте тук.
Тя бързо се върна в операционната без дума повече.
«Това е кошмар — мислеше Патрик — абсолютен кошмар…»
Както предполагаха, патрулната кола на Каратърс беше паркирана на пешеходната алея на улица «К» откъм южната страна на комплекса. Полицаите имаха право при нужда да използват градските патрулни коли за транспортиране на затворници и макар че алеята беше за пешеходци, собствениците на магазини и полицаите паркираха на нея.