Втория нападател Лафортие видя много късно. Въоръженият престъпник излезе иззад ъгъла на сградата, прицели се в полицая с противотанковия гранатомет, който носеше, и стреля. Колата, зад която се бе скрил Крег, изхвърча няколко метра нагоре във въздуха и падна на земята като кълбо от огън и разтопен метал.
Мат Ламон, който пълзеше по улица «Ж» към алеята, стиснал пушката си М-16, наистина закъсня да помогне на Лафортие, но се зарече да разкъса на парчета този убиец, дори това да бъде последното нещо в живота му. Той залегна, вдигна пушката и стреля три пъти в главата на бандита, но не улучи. Ламон скочи на крака, приведе се и притича до ъгъла на сградата, готов да стреля по всяка глава, която се изпречи на пътя му. Реши да рискува и надзърна зад ъгъла. Страхотен залп нащърби мазилката наоколо. Даде си сметка, че пушката приличаше на детска играчка в сравнение с автоматите на нападателите. Той забърза обратно към Седма улица и се скри зад едно дърво.
— Полицай убит, полицай убит! — извика Ламон по портативната си радиостанция. — Код 900, код 900, комплекс «Сакраменто лив», тежковъоръжени нападатели в алеята между улици «Ж» и «К»!
След като предаде код 900 — код за бедствено положение, който трябваше да насочи всички полицаи в града в тази посока — Ламон огледа алеята. Видя само останки от горящата кола, която бе защитавала неговия приятел и колега Крег Лафортие. «Карго поне удари едно от копелетата, преди да умре» — помисли си тъжно Ламон.
— Какво по дяволите стана? — попита нервно Мълинс.
Експлозията и автоматичната стрелба навън ехтяха из комплекса. Човек имаше чувството, че всичко наоколо е пълно с полицаи, надпреварващи се да убият престъпниците.
Майорът слушаше рапортите на подчинените си по монтираната в каската му микрорадиостанция.
— Един от хората ми в алеята е мъртъв — каза той.
Полицейската радиостанция в ръцете на Мълинс зазвъня и предаде позивна към всички постове.
— Предадоха код 900 — каза той. — След броени минути всички полицаи от района ще бъдат тук.
— Значи е време да се измитаме — заключи спокойно майорът и започна да издава заповеди.
— Какво ще стане с мен? — попита жално Мълинс. — Аз нямам бронезащита! Полицаите ще ме убият за три секунди.
— Искаш ли да те спася от това нещастие? — попита майорът и вдигна пушката си.
— Не!
— Тогава се махай от очите ми. Оправяй се както можеш. Ще ти подаря живота, тъй като ми служи добре, но те предупреждавам: Ако се оставиш да те хванат или разкриеш нещо за мен и моята организация, по-добре се моли на полицията да те убие. Защото аз ще се погрижа агонията ти да продължи с дни. Сега verscwinde32! Махай се! Аз и войниците си имаме работа.
Пол Макланахан беше учил в Академията за код 900, беше слушал обясненията на инструкторите, беше прослушвал записи от действителни радиопозивни. Но основното, което научи, беше никога да не прави такова повикване по радиото — то беше запазено за някого, който стои много по-високо в йерархията от самия него. Той може да вика за «подкрепа» или за «прикритие», или «необходим полицай за помощ», или «полицай в беда», или дори «помощ!», но никога код 900. Единствената причина някой да изпрати тази позивна, предупреждаваха съвсем сериозно инструкторите, е земята да се разтвори и от недрата й да излязат всички обитатели на ада.
Пол разбра, че сега става точно това. Той видя и чу експлозията от другата страна на комплекса, видя огньовете, чу пистолетните изстрели, чу отговора на тежки автоматични оръжия. Исусе, Карго, моля те, обади се по радиото. Човече, кажи нещо. Кажи нещо…
Когато чу думите «Полицай убит», Пол допусна, че се отнасят за неговия партньор. А когато сержантът предаде по радиото код 900, разбра, че битката вероятно е започнала.
По Седма улица крещяха мъже, през няколко улични карета виеха сирени. Звуците подействаха успокоително на младежа, самичък, насочил пистолет към тъмната сграда. Единственото, което искаше сега, беше да е със своя партньор, да го прикрива, да го защитава, да го отнесе на сигурно място. Но знаеше, че няма да напусне поста си, докато не получи заповед, затова се зарадва, когато други полицаи откликнаха и се втурнаха да помогнат на Карго. Той просто трябваше да…
Оглушителна експлозия го извади от унеса му. Главните врати на «Сакраменто лив» зейнаха, разпръсквайки наоколо дъжд от стъкло и огън. Пол почувства силен удар по главата, помете го вълна горещ въздух. Ушите му звънтяха толкова силно, та си помисли, че е напълно оглушал. Пръстът му инстинктивно намери спусъка на неговия «Зиг». Изплаши се, че може без да иска да го натисне. После друга експлозия разтърси нощта и колата на Ламон на Седма улица избухна в пламъци — откъм алеята беше изстреляна ракета, която прогони полицаите да търсят друго укритие.