— Ich bin verletz! Helft mir!33 — извика терористът нещо на чужд език.
Дали беше немски? Пол не знаеше.
Стрелецът смъкна разкъсаната маска, вдигна каската. Пол видя едно много младо, сякаш изсечено с длето лице, квадратна челюст, ниско подстригана черна къдрава коса, тъмни гъсти вежди и странно изкривен на дясно нос, очевидно счупен. Момчето изглеждаше вцепенено, парализирано от страх, тъй като разбра, че Пол може да го идентифицира. Полицаят се пресегна за закачения на бедрото му пистолет, но не можа да откопчае кобура. Друга маскирана фигура с каска блъсна младия бандит настрана, извика: „Zeit zu schlafen, Schweinehund!“34 и откри огън, стреляйки с автомата цели три секунди.
— Господин Макланахан — извика сестрата от вратата на операционната. — Елате с мен! Бързо!
Патрик почувства как сърцето му се сви.
— Добре ли е Уенди?
— Сложете си маската и ме последвайте — заповяда сестрата.
„Господи — помисли си Патрик — какво ли, по дяволите, се е случило?“ Не беше чул бебешко изплакване… Какво, в името на Всевишния, е станало?
Фигури в манти и маски бяха заобиколили операционната маса. Виждаше се единствено главата на Уенди. Очите й бяха затворени, голям бял чаршаф закриваше тялото й от раменете надолу. На главата й имаше пластмасово боне, ръцете й бяха завързани за масата с каиши. До главата й, вперил очи в редицата монитори и в няколкото уреда за автоматично измерване на течности, стоеше анестезиолог. Имаше две системи за интравенозно преливане с празни банки за кръв и плазма. Лекарят посочи на Патрик един свободен стол до главата на Уенди.
— Господин Макланахан — започна акушер-гинекологът без да отмества поглед от пациентката си, — това е д-р Джемал, нашият главен хирург. Помолих го да присъства на раждането.
— Главен хирург? — попита Патрик. — Добре ли е Уенди, докторе?
— В началото установихме разкъсване на матката и сериозен вътрешен кръвоизлив — започна д-р Джемал. — Белегът на корема е голям. При тези рани сигурно е имала ужасни болки по време на цялата бременност.
— Добре ли е тя?
— Попитайте я лично — каза анестезиологът.
Патрик се обърна и видя, че Уенди го гледа с любов.
— Здравей, любими — каза тя.
Очите й бяха ясни и живи, леката й усмивка осветяваше стаята повече от всички операционни лампи, взети заедно.
— Уенди… О, господи, Уенди, как си? — попита Патрик и се наведе да я целуне.
Очите му се напълниха със сълзи. Той погледна гинеколога.
— По дяволите, докторе, можете ли да ми кажете какво става тук?
— Не мога… точно… сега, татенце — отвърна докторът.
Стреснат, Патрик видя Джемал да стои на нисък стол и да натиска Уенди с всичка сила. После залата се изпълни с чудесния рев на бебе.
— Имате син, господин Макланахан, красиво здраво момче. — Лекарят пое малкото телце от сестрите. — Просто е чудесно. Лошата новина е, че според мен вие си изгубихте матката, Уенди. Трябваше да направим хистеректомия. Но се държахте чудесно. Моите поздравления!
Патрик наблюдаваше очарован как сестрите отрязаха пъпната връв, бързо избърсаха бебето, изчистиха носа и устата и го поставиха в малка отоплявана кабинка върху масата. Претеглиха го, направиха отпечатъци от стъпалцата и капнаха няколко капки сребърен нитрат в очите му за предпазване от инфекция. След това го повиха и сложиха на главата му синьо-бяла плетена шапчица. Накрая една от сестрите вдигна така приготвения малък пакет и го подаде на Патрик.
Патрик Шейн Макланахан беше летял с военни самолети, тежащи по двеста тона, беше боравил с ядрени устройства и с оръжия за милиони долари. Но сега, взел в ръце трикилограмовия пакет, в който беше неговият син, той се почувства безпомощен, зашеметен.
Патрик вдигна бебето, така че Уенди да може да го вижда. И двамата родители плачеха от радост. Бебето отвори светлосините си очички, погледна първо майка си, после баща си и се разрева. Патрик го притисна до себе си и то млъкна. Той се наведе и целуна жена си.
— Ти успя, любима, ти го направи! — каза гордо той. — Чудесно бебе.
— Ние го направихме, Патрик. — Тя се пресегна и му стисна ръка. — Щом се върнем в стаята, ще се обадиш на брат си. Нямам търпение да му съобщим добрата новина.
От Седма улица фургонът с въоръжените бандити бързо се отправи към „Капитол авеню“, след това зави на запад към моста „Тауър“. Там спря. Двама души слязоха, оставиха на пътя четири мини, след което бързо се върнаха във фургона. Секунди, след като фургонът премина през моста, мините избухнаха и запратиха цялата му източна част в реката, прекъсвайки по този начин основния път за преследване.