Фургонът продължи по шосе СР-257, след това зави по междущатски път 80 и се насочи на юг, към магистралата. Преследващите го полицаи отбелязаха, че това е първата реална грешка на терористите. Полицейските поделения на запад от Дейвис, както и тези от Сакраменто, започнаха да свиват пръстена около фургона. Блокираха източното и западното платно на път 80 и дузина полицейски отделения се отправиха на запад по магистралата, готови за преследването.
То не продължи дълго. Пристигнаха съобщения, че фургонът е спрял по средата на отсечката, дълга два километра, която свързваше двата щата и минаваше през земеделски земи, образуващи мочурлива равнина на запад от река Сакраменто. Фургонът беше в капан. След минути полицейските части щяха да пристигнат на мястото. Ако терористите се опитаха да се измъкнат, като слязат от пътя и нагазят в мочурливата местност, те щяха лесно да бъдат преследвани из равните оризови и ечемични ниви.
Водени от магистралния патрул, поделенията постепенно стесняваха кръга към фургона. Очевидно терористите си дадоха сметка къде се намират, защото, когато почти стигнаха до далечния западен бряг на високия път, те спряха, обърнаха тежко движещия се фургон назад и се насочиха обратно на изток. Твърде късно. Вече нямаха изход.
Няколко силни експлозии разтърсиха пътя през мочурливата местност. В краищата на двата подстъпа към междущатското шосе бяха оставени бомби с взрив, които блокираха движението и в двете посоки. Полицаите не можеха да достигнат до фургона, но и той не можеше да отиде никъде. Минути по-късно планът на терористите стана ясен. От нощното небе се спусна военен хеликоптер УХ-1 „Хюи“. Полицията наблюдаваше безпомощно как бандитите извадиха от контейнерите книжните пари, прехвърлиха ги в чували от кариран вълнен плат и ги натовариха. Хеликоптер на Сакраментското окръжно шерифство с двама мъже от специалните части на борда и с други двама, стъпили на плазовете за приземяване, се опита да се приближи, но терористите бяха подготвени. Огнен език от противосамолетна ракета „Стингър“ лизна двигателя. Хеликоптерът загуби контрол и падна сред оризовите ниви. Един от застаналите на плазовете загина от експлозията, другият бе издърпан вътре от другарите си. И тримата оцелели получиха сериозни наранявания.
Десет минути по-късно хеликоптерът на терористите се издигна във въздуха. Той се отправи на изток, като летеше ниско над повърхността на земята, за да избегне радарите. Достигна до подножието на планините Сиера Невада, после изчезна.
На летище „Плейсървил“, на стотина километра източно от Сакраменто, няколко камиона посрещнаха хеликоптера. Майор Бруно Райнгрубер първи слезе и изпъна ръка в хитлеристки поздрав към полковник Грегъри Таунсенд.
— Willkomen zuhause, Major35 — каза Таунсенд, докато терористите прехвърляха вълнените торби в камионите. Той преброи пристигналите войници. — Разбирам, че не всичко е минало много добре.
— Нашите момчета се сражаваха като лъвове, Herr Oberst36 — каза мрачно Райнгрубер. — Но полицията се би отчаяно и извади късмет. Обещавам за всеки загинал наш войник да убия по десет полицаи.
— Ще имате тази възможност, майор — обеща Таунсенд. — Град Сакраменто още не знае какво го чака. Случилото се тази нощ е твърде малко в сравнение с наказанието, което ще го сполети. Сакраменто ще се научи да се страхува от нас. Ще го принудим да падне на колене, иначе жертвите ще нараснат. Но не забравяйте крайната цел. Унищожаването на този град е само средство за нейното постигане.
2.
Сакраменто, Калифорния
Четвъртък, 23 декември 1997, 11:00 тихоокеанско време
Над две хиляди полицаи от всички щати следваха трите ковчега със загиналите в престрелката по пътя към катедралата в центъра на града, където щеше да се извърши опелото. Не по-малко от хиляда обикновени граждани, въпреки хапещия студ бяха излезли по улиците да наблюдават тържествената процесия. Водени от униформени полицаи, които свиреха на гайди, други хиляда опечалени, включително губернаторът на щата Калифорния, двама щатски сенатори, всички местни висши държавни служители, сенатори и щатски конгресмени, кметът и началникът на полицията в Сакраменто крачеха в шествието. Всички сведоха глави, когато поставиха ковчезите пред олтара. Всеки от тях беше покрит с американското знаме, отгоре бяха поставени униформената барета, значката и палката на покойника. Коледната украса на катедралата придаваше странна и все пак тържествена нотка на траурната процесия.