Техните жалейни звуци изпълниха затихналата за миг огромна катедрала. „Има нещо в песента на гайдите — мислеше си Патрик, — което достига до душата.“ Странните звуци бяха тъжни, вълнуващи, завладяващи. Те го хипнотизираха. Патрик знаеше, че от столетия армиите в Шотландия, Англия и дори Америка са тръгвали на бой под звуците на гайди, които едновременно вдъхновяват и ужасяват.
Той погледна ковчезите, после ранения си брат и почувства как в гърдите му се надига злоба. Жалният плач на гайдите предизвика у него гняв, събуди нещо жестоко, нещо свирепо. Той беше отсъствал от Сакраменто много години, но сега си беше у дома. И неговият дом беше нападнат. За бригадния генерал от американските военновъздушни сили Патрик Макланахан гайдите не изразяваха почит към загиналите полицаи, а призив за сплотяване. Родината беше застрашена. Беше настъпило време да грабнат оръжие и да я защитят.
Жестокостта на нападението над полицаите беше ужасила Патрик. Той не знаеше друг такъв случай в Съединените щати. Патрик беше воювал с контрабандисти на наркотици, бивши военни, когато летеше за Хамърхедс в граничните сили за сигурност на САЩ, но Салазар и неговите кубинци, бивши военни пилоти, така наречените „cuchillo“37, не посмяха да влязат в американски градове. Анри Казо беше единственото изключение, но той беше ограничил атаките си до бомбардировки на големи летища и бързо беше спрян от федералните и военните сили.
От съобщенията в пресата ставаше ясно, че хората, обрали „Сакраменто лив“ вероятно са били военни. Те, разбира се, едва ли бяха на редовна служба, след като бяха тръгнали в редица по двама, с бълващи огнени езици оръжия. Подобна тактика не се използваше от времето, когато англичаните бяха изгонени от колониите. Но оръжията, бронираните жилетки и костюми, самоувереността им означаваха, че още от самото начало са знаели, че имат надмощие.
Как би могла полицията да спре такива вманиачени хора? Трябва ли патрулиращите полицаи да са въоръжени до зъби? Или бронираните коли да заместят полицейските, за да са защитени срещу противотанкови ракети? Ами ако престъпниците решат да използват още по-тежки оръжия? Трябва ли в крайна сметка улиците на Сакраменто да се превърнат в бойно поле? Или редовната армия да замести полицията?
Патрик Макланахан познаваше бойните военни стратегии. Той знаеше как да анализира действията на противника и как да планира защита. Но той нямаше информация, сведения, разузнаване. Трябваше да научи повече за случая. Необходима му беше цялата събрана информация от полицията и от федералните власти, разследващи нападението. Едва тогава можеше да набележи стратегия за контраофанзива.
По пребледнялото от умора лице на Пол Патрик разбра, че той плаща цената за напускането на болничното легло. След заупокойната служба Патрик му разреши да съпроводи ковчега на Крег Лафортие до външната врата на църквата. Но веднага след като ковчегът беше качен на катафалката, той обърна стола и отведе Пол до линейката на полицейското управление, която го откара обратно в Калифорнийския университетски медицински център „Дейвис“. Почти в безсъзнание от изтощение Пол беше върнат бързо в болничната стая.
При прегледа Патрик остана при брат си. Лекарят препоръча пълна почивка и никакви посещения през следващите двадесет и четири часа. Пред вратата застана полицай със строга заповед да не пуска никого, освен медицински персонал.
Патрик отиде до близката чакалня, взе кафе от автомата и седна уморено на един стол. Телевизорът във фоайето, включен на местния канал, показваше снимки от въздуха на дългата почти километър погребална процесия, която се движеше през централната част на Сакраменто към градските гробища. После показаха Сакраментския мемориал, където също щеше да има тържествена церемония. Мемориалът беше ограден от йонийски колони, в центъра на кръга имаше висок каменен обелиск, а от външната му страна — бронзови плочи с имената на убитите сакраментски полицаи. С движението на слънцето по небето сянката от обелиска сочеше към плочата на всеки полицай в точния час, когато е загинал. Прожекторни светлини върху колоните създаваха същия ефект през нощта.