Джон отново се поколеба. Патрик и Уенди се спогледаха озадачени.
— Джон?
— Тя напусна компанията — каза Мастърс притеснено.
— Какво е направила?
— Напусна. Ще си вземе акциите и отново ще създаде собствена компания.
— Какво се е случило? Да не сте се скарали?
— Не!
— Тогава какво, за бога? Говори!
— О, тя малко се разстрои, защото се подиграх с Федералното авиационно управление и не проявих към тях нужната сервилност — каза Мастърс и на лицето му се изписа детинско упорство, което пролича и в гласа му. Мастърс разбра, че нито Патрик, нито Уенди повярваха на това и добави почти шепнешком: — Може би малко се уплаши заради мен, защото при демонстрацията с БЕРП аз останах на борда на самолета.
— Какво си направил? — възкликна Уенди.
Тя погледна съпруга си, но за нейна изненада той не беше ядосан. Лицето му изразяваше повече учудване и нещо като любопитство.
Бебето изглежда усети напрежението и заплака. Уенди го взе на ръце.
— Не мога да повярвам! — каза тя. — Джон, можело е да загинеш. Нищо чудно, че Хелън е била разстроена. И сте показали това по телевизията за шефовете във Вашингтон! Господи, Джон, даваш ли си сметка, че ако нещо не е било както трябва, ти си щял да ги накараш да наблюдават собствената ти смърт? Нищо чудно, че нито от Федералното авиационно управление, нито от въздушните компании има някакви отзиви. Те вероятно ни смятат за някакви комедианти.
Уенди отново погледна Патрик. Той се взираше с онзи отчужден поглед, който показваше, че умът му е далеч.
— Патрик?
— Аз ще говоря с Хелън, ще я помоля да се върне — каза Патрик, излизайки от унеса си. — Джон, ти ще трябва да обясниш на борда какво се е случило, след това да убедиш всички негови членове да поговорят с Хелън. Ние не само ще изгубим най-ценния си конструктор и инженер, но и информацията, която тя може да отнесе със себе, ще струва на компанията милиарди.
Уенди беше разочарована, че Патрик не зае по-твърда позиция, но реши да премълчи. Точно сега той се тревожеше за доста неща. Освен това Джон изглеждаше истински натъжен и огорчен от перспективата Хелън Кадири да напусне компанията. На Уенди винаги й се беше струвало, че Джон изпитва удоволствие да измъчва Хелън, но може би това беше само привидно.
Брадли стана неспокоен. Беше време за хранене. Уенди разкопча болничната нощница и оголи гърдите си, бебето захапа зърното и лакомо започна да бозае. Джон отвори уста от изненада. Уенди не направи опит да се закрие.
— Извинявай — каза Джон и скочи на крака смутен. — Мисля, че това е указание да изляза.
— Няма нищо, Джон — успокои го Патрик, но той вече беше на вратата.
Уенди се усмихна и притисна сина си до гърдите.
— Може би трябва да поговориш с него, Патрик — каза тя. — Точно сега той изглежда много объркан.
— Така и ще направя. Той може би трябва да се извини на Хелън пред борда. Но не, всички знаем колко е добър Джон в извиненията…
Джон Мастърс стоеше пред прозореца в края на коридора. Изглеждаше отчаян. Патрик отиде при него и се усмихна.
— Ти наистина не трябваше да излизаш, Джон — каза той. — Тя просто кърмеше бебето.
— Зная.
Усмивката на Патрик стана още по-широка.
— Мислиш за Хелън, нали, Джон?
— Хелън? Какво искаш да кажеш?
— Ти я харесваш, нали?
— Хелън е може би осем или десет години по-възрастна от мен! — възрази Мастърс. — Какво те кара да мислиш, че я харесвам?
— Възрастта няма значение и ти го знаеш — каза Патрик. — Тя е интелигентна и независима. Аз виждам как се държиш с нея…
— Какво? За какво говориш?
— Хайде, Джон — каза Патрик и се усмихна приятелски. — Ти през цялото време искаш да спечелиш нейното внимание, да й докажеш, че владееш положението, че не се страхуваш от нищо, че си уверен в себе си. Понякога се държиш като влюбен ученик.
— Махай ми се от главата, Мак — избухна Мастърс. Той се обърна настрана намръщен, после отново се усмихна. — Мислиш ли, че Хелън е умна?
— Разбира се — отвърна Патрик. — Малко е загадъчна…
— Вярно е. Малко странна, сдържана, дълбока, неясна като жените от рисунките на Кама Сутра38 — каза Мастърс, загледан през прозореца, сякаш изучаваше нейна снимка. — Знаеш ли, че е била женена?
— Мисля, че чух такова нещо.