Клуб „Боби Джон“, булевард „Дел Пасо“, Северно Сакраменто, Калифорния
Четвъртък, 30 декември 1997, 01:27 тихоокеанско време
Пред клуба бяха паркирани няколко големи мотоциклета „Харли“39. Духаше студен и влажен вятър. Той усили неочакваното чувство на страх, което Патрик изпита, когато отвори вратата и влезе вътре с четири миниатюрни подслушвателни устройства в джоба.
Макар че семейството му държеше бар от много години, Патрик не обичаше тези заведения. Особено му бе неприятно да посещава чуждите барове в мръсните части на града, нощем и самичък. Дори когато навън е тъмно, винаги има няколко мига, когато очите не са се адаптирали към слабото осветление вътре. Патрик се почувства уязвим. Всички вътре можеха да го видят, но той не можеше да види никого, не можеше да предотврати опасността, която бе възможно да го застрашава. Масите и хората по тях се очертаваха като сенки. Чувстваше се безпомощен, гол, чужд, сякаш влязъл в леговище на мечки. Той можеше да се сблъска с човека, когото търси, без да го познае.
Когато зрението му се адаптира, можа по-ясно да разгледа наоколо. Помещението беше малко и тясно. Барът се простираше почти по цялата дължина на стената вдясно. Две игрални маси вляво доминираха в стаята. Тъмен коридор в единия край водеше към задната част на сградата. Патрик чу оттам да идват силни гласове. Предположи, че са редовни посетители. Един рокер се беше подпрял на стената в коридора. Изглежда пазеше пред вратата на специална стая. Лъч светлина за миг освети коридора и Патрик предположи, че в дъното има врата, която води към алеята отзад.
Стените бяха покрити със снимки на голи жени и мотоциклети, с плакати на Конфедерацията на южните щати, на Третия райх, с неонацистки и ку-клукс-клановски знамена.
„Само да поставя подслушвателните устройства и се измитам оттук — каза си Патрик. — Едно на бара, то ще може да улавя мъжките гласове на разстояние от пет до десет метра във всички посоки, едно на игралната маса, едно в тоалетната и едно в стаята за срещи отзад, ако мога да отида там.“
На бара беше претъпкано, затова Патрик остана на мястото, където стояха сервитьорките. Барманът не му обърна никакво внимание. Сега Патрик можеше да различава лицата на рокерите при бара. Погледите на някои от тях излъчваха нескрита враждебност, докато други, за негова изненада, го гледаха със страх. Повечето обаче бяха безразлични. Беше достатъчно тъмно и никой не забеляза, когато той прикрепи първото подслушвателно устройство под ръба на бара.
Скоро обаче късметът му изневери. Един огромен, дебел, брадат рокер, седнал на най-близкия до него стол, вдигна глава от бирата си.
— Хей, сладур, барът за педерасти е по-надолу — изръмжа той с пиянски глас.
Патрик не му обърна внимание.
Рокерът се пресегна и го блъсна толкова силно, че той отлетя няколко стъпки назад.
— Казах, барът за педерасти е по-надолу, скапаняк. Хващай си пътя.
Патрик реши, че е по-добре да се премести зад игралните маси, но рокерът, изглежда, нямаше намерение да го пусне да мине.
— Хей, Род, остави го — обади се барманът.
Той сложи друга бира пред рокера, който бързо забрави за Макланахан. Барманът погледна към Патрик и се намръщи.
— Това не е място за туристи, момче — каза той. — Какво искаш?
— Да използвам тоалетната.
— Тоалетната е само за клиенти.
— Ще взема една бира.
— Петак.
— Петак за една бира?
— Ти току-що купи една и на Род.
Патрик сложи пет долара на бара.
— Къде е тоалетната?
— В кафенето, през две карета — излая барманът. — Сега разкарай гадната си мутра оттук.
Патрик се опита да остане спокоен. В „Шамрок“ беше имал работа с няколко скандалджии, които, след като пийнеха повечко бира, се опитваха да се сбият. Помисли си, че би могъл да се оправи и в тази ситуация. Въпреки това почувства, че нещата започват да излизат от контрол, а беше тук само от няколко минути.
— Взимам бирата и се махам — каза Патрик.
Барманът се пресегна към хладилния шкаф, извади бутилка бира и я сложи на бара. Но преди Патрик да посегне, една ръка в ръкавица я взе. Патрик се обърна и видя зад себе си не много по-висок от него мъж с дълга кафява коса, с брада, облечен в кожено яке. Очите му бяха безжизнени. Друг рокер, с бръсната глава и козя брадичка, се приближи до първия и застана отдясно на Патрик.
— Кой си ти бе, кретен? — попита първият и отпи от бирата.