„Това сигурно е заложено в структурата на тази организация“, каза си Бени. Когато се отнасяше до дисциплината на техните хора, Таунсенд и Райнгрубер бяха безмилостни. Сержантите на Райнгрубер налагаха тази дисциплина бързо и болезнено. Бени беше виждал германците да стоят мирно, докато ги наказват с удари в стомаха или ги блъскат с приклад в гърба. Обратното също беше вярно: ако някой изпълняваше добре заповедите, той получаваше похвала и поздравления. Бени не обичаше да го признава, но беше доходно да се служи на тези двамата. Техните хора бяха добре платени, хранеха се добре, но много тренираха и работеха… особено неприятно беше, че Таунсенд бе готов да убие всекиго от тях, ако сметнеше това за необходимо.
Няколко минути по-късно един часови докладва, че в територията на ранчото навлизат пикапи. Съобщението беше последвано от електронните сигнали от сензорите за движение (Бени знаеше, че часовите са длъжни да докладват на Таунсенд или Райнгрубер за приближаване на непознати лица още преди да задействат сензорите. В противен случай ги чакаха тежки наказания).
— Пикапи на „Братството“ — докладва един сержант. — Общо пет.
Таунсенд и Райнгрубер кимнаха. Няколко минути по-късно в къщата бяха пуснати петима членове на „Сатанинско братство“. Претърсиха ги основно както ръчно, така и с електронна апаратура. От трима от тях напълниха цял кашон с оръжия. „Типично за Братството — помисли си Бени. — Рокерите или си мислеха, че Таунсенд няма да ги провери за оръжие, или предполагаха, че след като намерят едно-две ще престанат да ги проверяват.“
Лидерът на Братството, Доналд Лансет, не се появи. Бени беше предупредил Таунсенд, че той няма да дойде. Представяше го един от местните лидери, Джоуи Харисън — Сънливеца. Ако имаше някой, който наистина трябваше да присъства на тази среща, то това не беше Харисън. Той беше прекалено подъл, кръвожаден и прекарваше по-голяма част от времето в затвора. Мразеше ролята на представител, пратеник или посланик. Ненавиждаше чужденците. Беше озлобен срещу всички, които имаха намерение да се включат в доходния бизнес с наркотици. Очевидно Лансет го беше избрал за днешната среща, за да се набие в очите на Таунсенд и да го има предвид.
Мъртвешките очи на Харисън огледаха стаята. Той забеляза бутилката „Джак Даниелс“ на масата в ъгъла, отвори я и отпи една голяма глътка.
Таунсенд го наблюдаваше с иронична усмивка.
— Заповядайте, почерпете се, господин Харисън — каза той.
Харисън се оригна, отиде при англичанина и се пресегна към дясното му бедро. Кобурът, който намери скрит под якето, беше празен.
— Аз поисках да не се носят оръжия, господин Харисън — каза Таунсенд. — И спазвам условието.
— Добре е, че го спазвате — усмихна се рокерът. Той отново отпи от шишето. — Значи вие сте Таунсенд, а? Онзи, който трябваше да заеме мястото на Казо, така ли? И сега вероятно се мислите за голяма клечка. — Той се обърна да огледа Бруно Райнгрубер. — Това ли е шибаният германец?
— Представям ви майор Бруно Райнгрубер, мой заместник и старши офицер.
Райнгрубер беше заел парадна стойка малко зад Таунсенд, вдигнал високо квадратната си челюст, изпъчил гърди. Когато чу името си той удари токовете на ботушите си и поздрави с вдигане на ръка.
— Heil40 за шибания Хитлер — отвърна на поздрава Харисън с изпълнен с отвращение глас. — Вие, момчета, сте хубавци, истински гадни хубавци. И всичките сигурно имате също такива хубави, скапани задници. — В този миг Харисън съгледа Рейнолдс. — Хей, Бени, обясни на твоите приятелчета, че ако отново те спипам на моите улици, си мъртъв.
— Съветвам те да послушаш тези момчета, Сънливец — каза Бени. — Това е бизнес.
— О, сигурен съм — отвърна Харисън, говорейки на Бени, но с лице към Таунсенд. — Сигурен съм, че „Ангелите“, „Мотористите“, нелегалните мексикански работници и фантетата също правят бизнес. Но тук те нищо не значат. Контролът на този щат е в ръцете на Братството. — Той поклати глава. — Вие сте външни хора, навлеци. Първо убихте двама от нашите братя и откраднахте химика ни, после изпратихте на онзи свят един от нашите охранители, а след това организирахте тази среща и искате да бъдете големия бос. Ние не желаем чужденци да се месят в нашата дейност.