— Промяна в маршрута? Къде искаш да отидем?
— В Арканзас — отговори Патрик. — Не желая Уенди, Пол и Брадли да остават в този щат. Колкото се може по-далеч и по-бързо.
Бригс кимна.
— Разбирам те, Патрик. — Той не можеше да вини Патрик, че иска да спаси семейството си от тази лудост и терор в Сакраменто.
Зад магазина на Тоби, улица „Е“, „Рио Линда“, Калифорния
Беше единственият денонощно отворен магазин наоколо. Въпреки че се намираше в района с най-висока престъпност в цяла Северна Калифорния, вече над двадесет години в него не бяха ставали никакви обири, нито кражби. Причината беше съвсем проста: никой, който е с всичкия си, не се решаваше да посегне на заведение на „Сатанинско братство“.
Зад магазина, на дългата стотина метра мръсна уличка имаше малка, занемарена ферма с паянтова петстайна къща, няколко навеса и хамбар. Макар че магазинът беше в центъра на полуселския жилищен район, рокерите можеха да отидат с моторите си до него за стек цигари или за бутилка бира и след това дискретно да се върнат вкъщи, без да бъдат забелязани. Разбира се, в случай че някой изобщо си правеше труда да ги следи. Тази нощ около фермата и зад магазина бяха паркирани повече от сто мотора и двадесетина коли. Клубът на „Сатанинското братство“ провеждаше специално събрание.
Почти двеста души се бяха събрали в хамбара и наблюдаваха как едрият бивш германски командос обяснява на развален английски как се работи с портативния хидрогенатор. Инсталацията беше маскирана като покрито ремарке с оригинална боя и фирмена табелка. От него беше откачен и поставен на десетина метра встрани бензинов агрегат.
— Това е много прост — започна войникът. — Вие не пипа никакви химикали. Вие прикачва резервоари тук и тук, включва захранващ кабел тук… — Той обясняваше и изпълняваше операциите, а десетина старши членове на Братството стояха зад него, внимателно наблюдаваха и се чудеха на чистотата, производителността и безопасността на инсталацията.
Един час по-късно резервоарът беше отворен и специалистите разгледаха резултата от първия етап на процеса. В смесителя имаше повече от петнадесет килограма чист хлоропсевдоефедрин.
— Готов за хидрогениране — обясни войникът от „Арийската бригада“. — Ние остави него вътре. Не пипа, не филтрува, не суши. Машина прави всичко сама.
„Готвачите“ от Братството не можеха да повярват — петнадесет килограма абсолютно чист хлоропсевдоефедрин в резервоара, готов за хидрогениране без неизбежната миризма на смъртоносния серен диоксид, без риск да бъдат обгорени от хлороводородния газ, който така лесно се превръщаше в солна киселина. Извън резервоара нямаше никаква миризма, никакви утайки — нищо. Отпадъчните странични продукти от първата реакция се събираха в отделен съд.
Със започване на втората фаза на процеса започнаха и спорове за разпределението на партидата, за количеството готова дрога, която ще получи всеки член и за сумата, която трябва да плати за нея. Петнадесет килограма почти готов за ползване метамфетамин струваха между двеста и триста хиляди долара, а може би дори и повече. Ето защо всички членове и кандидат-членове искаха да вземат полагащия им се дял. Техните клиенти вече чакаха стоката. Когато германецът затвори хидрогенатора и налягането започна да се увеличава, парите бяха почти събрани.
— Аз чака тук — каза командосът. — Ние контролира продукт заедно. Аз отговорен за инсталация, докато вие плати.
— Я по-добре стой отвън, Химлер — каза председателят на местния клуб на Братството. — Не искаме да ни слушаш приказките.
— Ich gehe nicht!44 Аз не излезе, докато продукт се инспектира.
— Излизай веднага, щом аз ти казвам да се махнеш! — заповяда рокерът.
Невъоръженият германец нямаше голям избор. Дадоха му бутилка уиски и жена по негов избор за компания, придружиха го до станцията за пълнене на бутилки с пропан пред магазина и му казаха да чака, докато не го повикат. Един кандидат-член на братството остана да го пази.
Докато командосът и неговият пазач се настаняваха на пейката зад цистерната с пропан, рокерката отиде в заведението на Тоби да се облекчи, да купи пакет цигари и да си побъбри с продавача. Беше се бавила не повече от десет минути, но когато се върна, намери пазача мъртъв. Германецът беше избягал. Ужасена, тя се втурна към хамбара да каже какво е станало.
Точно когато достигна хамбара, светът се разтвори в кълбо от синьо-жълт огън и изгаряща топлинна вълна, които тя усети за част от секундата, преди да се изпари. Грамадното огнено кълбо погълна хамбара, къщата, магазина на Тоби, цистерната с пропан и още тридесет къщи и магазини около мястото на взрива. Огнен стълб се издигна стотина метра нагоре в нощното небе. Взривът разтърси прозорците и събуди хората на няколко километра наоколо.