Адамс разпери ръце и погледна членовете на градската управа.
— Боя се, че без помощ отвън не ще можем да се справим със създалото се положение — каза тя. — Заместник-шериф Уилкинс, какво точно искате вие?
— Нуждаем се от хора за охрана и разследване на местата на експлозиите, както и от колкото се може повече патрули — отговори той. — Искаме незабавна помощ от Федералната агенция за наркотични средства, ФБР и бихме помолили губернатора да мобилизира Националната гвардия. Не ни достигат хора. Всички наши комуникации и съобщения могат да бъдат прекъснати.
— Извинете ме, госпожо председател, заместник-шериф Уилкинс, но аз не съм съгласен — намеси се началникът на полицията Барона. — Според мен засега не е необходимо да включваме много федерални агенции и определено е излишно мобилизирането на Националната гвардия. Поне, докато не си изясним пред какво сме изправени.
Всички лица в недоумение се извърнаха към Барона. Най-изненадан беше Том Чандлър. Той се приготви да се обади, но Сервантес го изпревари.
— Извинете ме, началник? — възкликна кметът. — Вие не желаете помощ за ликвидиране на тази ситуация? Питам се дали сте чули рапорта, който чух аз?
— Разбира се, че го чух — отвърна Барона. — Но според мен не ни е нужна помощ отвън, докато не си изясним точно с какво и с кого имаме работа.
— Бихме могли да използваме помощ при разследването на експлозиите, шефе — предложи Чандлър. — Обикновено в такива случаи се обръщаме за консултация към ФБР.
— Само при бомбени експлозии, капитане, не при избухнали лаборатории — възрази Барона. — Имаме четири отделения за борба с наркотици. И експлозиите са четири. Можем сами да се справим.
Различните ръководители започнаха оживено да приказват помежду си. Чандлър се възползва от прекъсването и отиде при Барона. Той се наведе над него и прошепна:
— Шефе, моите отделения вече са затънали до гуша с тези случаи… Хората ни не достигат. Някои от тях са заети с други разследвания извън нашето управление…
— Ще ги върна, капитане — увери го Барона. — А и ако тези експлозии са ликвидирали наркобандите, натоварването ви силно ще се намали.
— Обикновено при тежки случаи ние искаме помощ от ББН45 и от съседните окръзи — възрази Чандлър, — но сега те са толкова натоварени, че вероятно няма да се отзоват. ФБР и Националната гвардия трябва да помогнат…
— Аз няма да моля губернатора да изпрати войски по улиците на Сакраменто, за да свършат нещо, с което нашите собствени хора могат да се справят — сряза го полугласно Барона. — Няма да доставя такова удоволствие на онова копеле. Точка. Седнете, Чандлър.
Капитанът се върна на мястото си, пое дълбоко дъх и се опита да прикрие чувствата си. Той избягваше да вярва сляпо на слухове, но единственото възможно обяснение за нежеланието на Барона да извика външна помощ беше, че той се страхува да не навреди на политическите си амбиции. Явно целта му беше да покаже, че владее напълно положението.
Редът в заседателната зала се възстанови.
— Ваша работа, Артър — каза сухо окръжният шериф на Сакраменто, — но аз имам само три отделения за борба с наркотици, които трябва да разследват експлозиите на шест лаборатории и искам да използвам тази помощ.
— Ще представя искането ви и ще го отбележа като „спешно“ — обеща председателката Адамс, написа една бележка и я предаде на екипа си. — Господин Сервантес, имате думата, ако желаете да направите поправки в становището на градската управа. — Адамс видя ледения поглед на началника на полицията и колебанието на Сервантес, наведе се, така че Барона да не може да чуе. — Различните становища може да предизвикат проблем, Едуард — каза тихо тя. — Губернаторът може да откаже да извика Националната гвардия, ако една правителствена агенция иска, а друга не. Трябва да сме единни.
— Длъжен съм да подкрепя моя началник на полицията и градския съвет, Мадлин — прошепна Сервантес. — Искането на помощ отвън отнема контрола от нашите ръце. Ние изразходваме средства, но нямаме никаква полза от това. Вярно е, ще получим няколко безплатни съвета, но предпочитам да изчакам и да разбера какво точно ще ни трябва, преди да вдигна тревога.