— Изпратих те до Стокхолм.
— Но собствените ми момчета ги освободи и целият ни лов отиде на кино. Сега следите са пометени. Естествено, ние можем да подновим търсенето, но дали би било в наша полза на този етап, ако се разкрие, че някакво насрано хакерче ни познава и кътните зъби?
— Може би не, но мисля да извадя тежката артилерия и да ударя „Милениум“ и онзи репортер Блумстрьом.
— Всъщност е Блумквист. Микаел Блумквист, и давай, какво чакаш. Мога само да ти пожелая успех. Наистина акциите ти страхотно биха се вдигнали, ако се натресеш на шведска територия и задържиш най-големия герой на журналистическото поприще в момента — заяви Ед, при което шефът на АНС смотолеви нещо неразбираемо и предпочете да се разкара.
На Ед му беше пределно ясно, че адмиралът няма да се занимава с никакъв шведски репортер. Чарлс О’Конър се бореше за своето политическо оцеляване и не можеше да си позволи никакви резки движения, затова Ед реши да отиде да си побъбри задушевно с Алона. Беше му дошло до гуша да се съсипва от бачкане, имаше нужда да направи нещо безотговорно и реши да ѝ предложи едно кръгче из кръчмите.
— Хайде да отидем да полеем целия тоя ад — рече той с усмивка.
Застанала на върха на баирчето край хотел „Шлос Елмау“, Хана Балдер побутна Аугуст по гърба и го проследи с поглед, докато старовремската дървена шейна, която бе заела от хотела, се плъзгаше по склона, преди да спре при една кафява плевня в подножието му. Макар слънцето да надзърташе иззад облаците, снегът не спираше да вали, покривайки земята с леко бяло одеяло. Цареше почти пълно затишие. В далечината алпийските върхове се извисяваха към небето, а пред очите ѝ се простираха обширни равнини.
Хана никога не бе живяла на такова прекрасно място, а Аугуст се съвземаше доста бързо, не на последно място благодарение на усилията на Чарлс Еделман. Но не ѝ беше лесно. Чувстваше се като пребита. И сега, докато слизаше по баира със зимните си боти, на два пъти спира и се хваща за гръдния кош. Да се откаже от таблетките — всички бяха от семейството на бензодиазепина — се оказа по-трудно от всичко, което си бе представяла. Нощем лежеше сгърчена като скарида и виждаше живота си в най-безпощадна светлина. Понякога ставаше, думкаше с юмрук по стената и плачеше. Хиляди пъти проклинаше Ласе Вестман, проклинаше и себе си.
И все пак… имаше моменти, когато се чувстваше странно пречистена и изживяваше кратки периоди, които се родееха с щастието. В някои мигове, когато Аугуст седеше над своите уравнения и числови редици, като понякога отговаряше на въпросите ѝ, макар едносрично и нестандартно, ѝ се струваше, че нещо наистина е на път да се промени.
Може би не разбираше добре момчето. За нея той все още беше загадка, а на моменти говореше в числа, големи числа на степени от също толкова големи числа, и изглежда си мислеше, че тя ще го разбере. Несъмнено обаче нещо се беше случило и тя никога нямаше да забрави как бе видяла Аугуст да седи на писалището в стаята им първия ден и под молива му да се нижат като течаща вода дълги, извиващи се уравнения, които тя бе снимала и препратила на жената в Стокхолм. Късно на същата вечер пристигна есемес на блекфона ѝ:
Предай на Аугуст, че разбихме кода!
Никога не беше виждала сина си толкова горд и щастлив както тогава, и макар така и да не разбра за какво идеше реч и никога да не продума за случилото се дори пред Чарлс Еделман, за нея то бе нещо значимо. Тя също започна да изпитва гордост, дори безмерна гордост.
Започна и пламенно да се интересува от синдрома на саванта и когато Чарлс Еделман пребиваваше в хотела, двамата често оставаха будни, след като Аугуст заспеше, и разговаряха за способностите му чак до малките часове на нощта. Разговаряха и за всичко останало.
Затова пък не беше чак толкова сигурна, че е било добра идея да скача в леглото с Чарлс. От друга страна, не беше сигурна и дали е било лоша идея. Чарлс ѝ напомняше за Франс. Хана си мислеше, че около нея се оформя едно малко семейство: тя, Чарлс и Аугуст, малко строгата, но все пак мила учителка Шарлот Гребер, а също и датският математик Иенс Нюруп, който ги бе посетил и установил, че Аугуст по някаква причина е обсебен от елиптични криви и факторизиране на прости числа.
Престоят ѝ тук се превръщаше в изследователска експедиция из чудния свят на нейния син, та когато сега, в лекия снеговалеж се спускаше по баира, а Аугуст стана от шейната, тя за първи път от цяла вечност почувства, че ще стане по-добра майка и ще въведе ред в живота си.