Дори му мина през ума, че на нея ѝ се иска пак да го закъса, може би с надеждата, че това ще я накара отново да живне. А може и да не беше така. Той не знаеше нищо за мотивите ѝ. Понастоящем не знаеше абсолютно нищо за нейния живот и докато си седеше на компютъра и търсеше в Гугъл данни за Франс Балдер, а бурята плющеше по прозорците, Микаел се помъчи поне да види хубавото в това, че се бяха натъкнали един на друг ей така, индиректно. Във всеки случай беше по-добре от нищо и той допусна, че трябва да се радва, задето не се беше променила. Лисбет, изглежда, си беше каквато винаги е била, а може би, кой знае, може би го бе снабдила с история. По някаква причина Линус го дразнеше и навярно щеше да подмине случая, дори момчето да му бе подхвърлило нещо наполовина сензационно, ала щом Лисбет се появи в разказа, започна да гледа на всичко с нови очи.
Никога не се бе съмнявал в интелекта ѝ и ако бе отделила време да се ангажира със станалото, значи, може би и за него имаше причина да се задълбочи в него. Поне можеше да провери нещата по-отблизо, а с мъничко късмет — да разбере и нещо повече за Лисбет, защото още в малкото, което знаеше, имаше един въпрос за милиони, нали?
Защо изобщо се бе намесила?
Та нали не беше някакъв амбулантен ИТ консултант и определено умееше да се вбесява на несправедливостите в живота. Умееше да излезе и да раздаде собственото си правосъдие. Но тъкмо жената, която не се свени да хакне какво ли не, тъкмо тя да се възмути от пробив в компютърна система, беше все пак малко учудващо. Да счупи пръстите на хирург, добре! Ала да се ангажира в борбата с незаконни хакерски атаки, това май беше твърде голям слон в стъкларския магазин.
От друга страна, той все още не знаеше нищо. Тук сигурно имаше и предистория. Може тя и Балдер да бяха приятели или партньори. Не беше изключено и за проба написа в Гугъл имената на двамата едновременно, ала без да получи резултати, във всеки случай нищо смислено. Постоя малко, загледан в бурята навън, мислейки си за татуиран дракон върху мършав блед гръб, за студ, сковал Хедестад, и за изровен гроб в Госеберя.
После продължи да търси информация за Франс Балдер. Такава далеч не липсваше. Имаше два милиона резултата за професора и въпреки това не беше лесно да получи истинска биографична справка. Повечето неща бяха научни статии и коментари, а, изглежда, Франс Балдер не даваше интервюта. Ето защо всички подробности от живота му бяха обгърнати от някаква митология — сякаш студенти почитатели им бяха придали романтична окраска.
Пишеше, че като дете Франс бил възприеман за повече или по-малко бавноразвиващ се чак докато един ден не влязъл в кабинета на директора в училището си в Екерьо и не посочил грешка в учебника по математика за девети клас, отнасяща се до т. нар. имагинерни числа. По-късно поправката била нанесена в новите издания, а на следващата пролет Франс спечелил международно състезание по математика. Твърдеше се, че умеел да говори отзад-напред и да съставя собствени дълги палиндроми. Едно негово ранно ученическо съчинение, публикувано в интернет, съдържаше критични бележки към романа на Хърбърт Уелс „Война на световете“ — как било възможно превъзхождащи ни същества изобщо да не загреят нещо толкова фундаментално като разликите в бактериалната флора на Марс и на Земята.
След гимназията изучавал компютърни науки в Импириъл Колидж в Лондон и защитил докторска дисертация за алгоритми в неутрални мрежи, която беше смятана за епохална. Станал рекордно млад професор в Техническия институт на Стокхолм и го избрали в Кралската академия по инженерни науки. Понастоящем го смятаха за водещ световен авторитет в областта на „технологичната сингулярност“ — понятие, сочещо хипотетичното състояние, при което интелигентността на компютрите ще е надминала нашата собствена.
Не беше някакъв впечатляващ или обаятелен тип. На снимките изглеждаше като занемарен трол с малки очички и щръкнала във всички посоки коса. При все това се оженил за пленителната актриса Хана Линд, по-късно Балдер. Двойката се сдобила със син, който според репортаж в един вечерен вестник под заглавие „Голямата мъка на Хана“, бил силно увреден умствено, макар на практика момчето — поне на снимката в статията — да не изглеждаше ни най-малко недоразвито.
Бракът се пропукал и в драмата на разбушувалия се съдебен спор за попечителството в районния съд на Нака се изявил артистичният enfant terrible Ласе Вестман, който агресивно обяснил, че Балдер изобщо не бивало да се грижи за сина си, понеже повече го било грижа за „интелекта на компютрите, отколкото за този на децата“. Микаел не навлезе по-надълбоко в проблематиката на развода, а се съсредоточи върху опита да проумее научноизследователската дейност на Балдер и съдебните спорове, в които бе замесен, ето защо прекара дълго време вглъбен в засукана дискусия относно квантовия процес в компютрите.