След това влезе в собствените си документи и отвори файл, който бе създал преди някоя и друга година. Той се наричаше „Кутията на Лисбет“. Нямаше представа дали тя все още прониква в компютъра му, нито дали изобщо проявява интерес към неговата журналистика. Но не можеше да спре да се надява на това, та сега се зачуди дали да не ѝ напише едно кратко поздравче въпреки всичко. Разбира се, проблемът беше само един: какво да напише?
Дългите лични писма не бяха лъжица за нейната уста — само щеше да се затормози. По-скоро трябваше да се пробва с нещо кратко и загадъчно. Опита с въпроса: Какво да мислим за изкуствения интелект на Франс Балдер?
След това се изправи и пак се загледа в снежната виелица навън.
Глава 4.
20 ноември
Едуин Нийдъм, или Ед Неда, както го наричаха понякога, не беше най-високо платеният специалист по ИТ сигурност в САЩ. Може би обаче беше най-добрият и най-гордият. Баща му Сами за нищо не го бивало, бил напълно впиянчен, от време на време се хващал на някоя случайна работа из пристанището, ала най-често се омитал от къщи и извършвал безпаметни обиколки по кръчмите, нерядко завършващи зад решетките или в спешното, и, разбира се, това не било забавно на никого.
При все това запоите на Сами били най-хубавото време в семейството. Докато отсъствал, за да порка, настъпвали мигове на отдих, когато майката Рита можела да притисне двете си деца в обятията си и да им каже, че някой ден всичко ще се нареди. Но не се нареждало. Семейството живеело в Дорчестър, Бостън, и когато снизходял да си остане у дома, бащата често пребивал Рита и тя часове или цели дни наред живеела заключена в тоалетната и плачела.
През най-лошите периоди повръщала кръв, та никой не се учудил особено, когато починала едва на 46 години от вътрешни кръвоизливи, нито когато по-голямата сестра на Ед се пристрастила към крека, а още по-малко пък когато бащата и децата най-накрая забалансирали на ръба на пълната нищета.
Годините на израстване на Ед предвещаваха живот, пълен с неприятности. В юношеската си възраст той вече се числеше към банда на име „Чуканите“, същински ужас за Дорчестър, която се занимаваше с нападения и обири на магазини за хранителни стоки и често влизаше в кървави сблъсъци с други подобни банди. Най-близкият приятел на Ед, момче на име Даниел Готфрид, бе убит по най-жесток начин — бяха го провесили на кука за месо и заклали с мачете. Като юноша Ед стоеше на ръба на бездната и безнадеждно се взираше надолу.
Външният вид на Ед отрано излъчваше нещо безкомпромисно и брутално, което не се смекчаваше от факта, че той никога не се усмихваше и че му липсваха два зъба на горната челюст. Беше силен, висок и безстрашен, а лицето му по правило носеше следи от побоища, независимо дали от крошетата на баща му, или като последица от сбивания с други банди. Повечето преподаватели в училището се бояха до смърт от Ед. Всички бяха убедени, че момчето ще свърши в затвора или с дупка от куршум в главата. Ала имаше и възрастни, които започнаха да се занимават активно с него, навярно защото бяха открили, че пламналите му сини очи излъчваха не само агресия и насилие.
У Ед имаше необуздано влечение към знанието, енергия, която го караше да поглъща книгите със същата жар, с която бе способен да потроши интериора на общински автобус, и той често се въздържаше да се прибира у дома през деня. С удоволствие се заседаваше в т. нар. технологична стая в училище, където имаше два персонални компютъра, на които прекарваше часове наред. Един учител по физика с шведското по звучене име Ларсен забеляза интереса му към механиката и след намесата и на социалните служби му бе отпусната стипендия, като така получи възможността да се премести в училище с по-мотивирани ученици.
Ед се оказа блестящ ученик и започна да получава още стипендии и отличия, а накрая, което си беше немалко чудо, като се има предвид откъде бе тръгнал, се записа да следва електроинженерство и компютърни науки в Масачузетския технологичен институт. Написа докторска дисертация по някои специфични въпроси, засягащи новите асиметрични криптосистеми, като алгоритъма за криптиране RSA, известно време заемаше високи постове в „Майкрософт“ и „Сиско“, преди най-сетне да го вербуват от Агенцията за национална сигурност във Форт Мийд, Мериленд.