В качеството си на баща на момче с аутизъм, той отрано се бе натъкнал на понятието савант, описващо хора с тежки когнитивни недъзи, ала все пак притежаващи брилянтни способности в ограничени сфери, таланти, които често са надарени с фантастична памет и усет към детайла. Още от самото начало Франс бе подозирал, че много родители се надяват на това като на утешителна награда след диагнозата. Ала жребият рядко бе в тяхна полза.
Според статистиката едва едно на десет деца с аутизъм притежаваше някаква форма на дарование и най-често не се касаеше за чак такива страхотни таланти като на Рейнман във филма.
Така например съществуваха аутисти, които можеха да определят на кои дни от седмицата се пада определена дата в хронорамките на няколкостотин години — в екстремните случаи в рамките на 40 000 години. Други притежаваха енциклопедични познания в силно стеснена област от рода на автобусни разписания или телефонни номера. Единици умееха да смятат наум с гигантски числа или си спомняха точно какво е било времето във всеки един ден от живота им, или пък бяха способни с точност до секундата да кажат колко е часът, без да поглеждат часовника. Съществуваше цяла поредица повече или по-малко чудновати таланти и доколкото Франс знаеше, лицата, притежаващи подобни дарби, се наричаха надарени саванти — хора, владеещи нещо уникално на фона на своя недъг.
Съществуваше и друга група, далеч по-рядко срещана, и тъкмо към нея спадаше Аугуст, поне така му се щеше да вярва на Франс. Това бяха т. нар. гениални саванти, онези индивиди, чиито таланти бяха сензационни, както и да погледне човек на тях. Такъв например беше Ким Пик, който наскоро бе починал от инфаркт. Ким не умеел да се облича сам и имал тежки интелектуални недъзи. При все това наизустил 12 000 книги и умеел светкавично да отговаря на какъвто и да било фактологичен въпрос. Бил като жива база данни. Наричаха го Кимпютър.
Освен това съществуваха и музиканти като Лесли Лемке, сляп и бавноразвиващ се мъж, който веднъж, на шестнайсетгодишна възраст, станал през нощта и без обучение и репетиции изсвирил първия концерт за пиано на Чайковски най-безупречно, след като само бил чул произведението един-единствен път по телевизията. Преди всичко обаче имаше момчета като Стивън Уилтшър, англичанче с аутизъм, което като дете било изключително свито и произнесло първата си дума чак на шест годинки — дума, която „случайно“ била „хартия“.
На девет-десетгодишна възраст Стивън бил способен да прерисува големи комплекси от сгради безпогрешно и до най-малкия детайл, след като само им бил хвърлил един-единствен мимолетен поглед. Веднъж прелетял с хеликоптер над Лондон и от високо огледал къщите и улиците. Когато слязъл, нарисувал целия град. Било фантастична панорама на гъсто застроения град. При все това далеч не бил просто машина за копиране. Творбите му отрано се отличавали със забележителна оригиналност, та понастоящем го възприемаха като велик човек на изкуството във всяко отношение. Такива момчета бяха савантите. Именно момчета.
Едва един на шест саванти бе момиче и навярно това беше свързано с една от основните причини за аутизма — повишеното ниво на тестостерон, което циркулира в матката и което, разбира се, засяга преди всичко момчетата. Тестостеронът може да увреди мозъчната тъкан на зародиша, като на практика винаги е засегнато лявото мозъчно полукълбо, тъй като то се развива по-бавно и е по-уязвимо. При савант синдрома дясното полукълбо компенсира уврежданията на лявото.
Тъй като обаче двете страни се различават една от друга — в лявото полукълбо се помещават абстрактното мислене и способността за установяване на по-мащабни взаимовръзки, — резултатът все пак е доста особен. Възникват нов вид перспективи, особен тип фиксиране върху детайлите, и ако Франс схващаше нещата правилно, двамата с Аугуст трябва да бяха наблюдавали онзи светофар по съвсем различни начини. Не само защото момчето очевидно бе много по-съсредоточено, а и защото мозъкът на Франс светкавично бе отсял всичко несъществено и се бе концентрирал върху основното — естествено, безопасността и самото послание на светофара, стой или пресичай. Най-вероятно неговият поглед бе замъглен и от толкова много странични неща. Например от Фара Шариф. За него пешеходната пътека се сливаше с потока от спомени и надежди, свързани с нея, докато за Аугуст пътеката трябва да е изглеждала точно такава, каквато си беше.