Назначиха я на длъжността аналитик на контрашпионажа, а по-късно и в отдела по промишлената сигурност, и макар в някои отношения да не бе подходяща за задачата, в смисъл че беше млада и беше жена, а на всичкото отгоре и красива, тя пасваше по всички други параметри. Викаха ѝ впрочем „татковото момиче“ и „кифла от висшата класа“, което създаваше някои излишни търкания. Иначе си беше страхотна находка, бърза и възприемчива, способна да мисли нестандартно. При това владееше руски.
Беше го научила, докато следваше във Висшето търговско училище в Стокхолм, където бе образцова, но не особено въодушевена студентка. Мечтаеше за нещо повече от живот в света на бизнеса и след дипломирането си кандидатства във Външно министерство, където веднага я приеха. И там обаче не се чувстваше прекомерно стимулирана. Намираше дипломатите за твърде задръстени и претенциозни. Тъкмо тогава я издири Хелена Крафт, та понастоящем вече бе прекарала пет години в тайната полиция, като малко по малко я бяха приели заради способностите ѝ, макар, разбира се, невинаги да ѝ беше леко.
И днес не беше лесно, не само с оглед на проклетото време. В стаята ѝ се появи началникът Рагнар Улуфсон, очевидно кисел и без настроение, и ѝ заяви, че тя, по дяволите, нямало да му флиртува, докато е навън по задачи.
— Да флиртувам? — отвърна тя.
— Тук пристигнаха цветя.
— Значи, грешката е моя?
— Мисля, че носиш известна отговорност, да. Трябва да се държим коректно и стегнато, когато сме на терен. Представляваме във висша степен централна институция.
— Чудесно, скъпи ми Рагнар! От теб човек винаги научава по нещо. Най-сетне ми просветна, че аз съм виновна, задето началникът по научноизследователската дейност в „Ериксон“ не прави разлика между обикновено приветливо отношение и флирт. Най-сетне разбирам, че нося отговорност, когато някои мъже имат такава развинтена фантазия, че виждат сексуална покана в една проста усмивка.
— Не говори глупости — каза Рагнар и изчезна, а тя впоследствие се разкая за избухването си.
Подобни реакции рядко водеха до нещо. От друга страна обаче, прекалено дълго бе търпяла.
Беше време да защити позицията си. Набързо разтреби бюрото си и извади анализа на Британската агенция за електронно разузнаване относно руския промишлен шпионаж в някои европейски софтуерни компании, който още не бе смогнала да изчете. Тогава звънна телефонът. Беше Хелена Крафт и Габриела се зарадва. Досега Хелена не я бе търсила, за да се оплаква или да ѝ натяква за нещо, напротив.
— Ще карам по същество — поде Хелена. — Получих обаждане от САЩ, което навярно е спешно. Можеш ли да го поемеш на твоя телефон от „Сиско“? Осигурихме безопасна линия.
— Разбира се.
— Хубаво, искам да ми разтълкуваш информацията, да прецениш дали в това има нещо. Звучи сериозно, но има нещо странно в интонацията на информаторката, която впрочем твърди, че те познавала.
— Свържи ме.
Обаждаше се Алона Касалес от АНС в Мериленд, макар Габриела за миг да се зачуди дали наистина беше тя. Последния път, когато се бяха засекли на конференция във Вашингтон, Алона беше самоуверена и харизматична лекторка в сферата на онова, което евфемистично наричаше активно проследяване на сигнали — т.е. хакерство, — след това двете с Габриела бяха седнали на по чаша. Габриела се бе почувствала запленена едва ли не против волята си. Алона пушеше цигарилос и притежаваше дълбок, чувствен глас, който охотно сипеше забавни афоризми и често намекваше за секс. Сега по телефона обаче тя звучеше съвсем объркана, а на моменти губеше нишката на мисълта си.
Отначало Алона не се притесни, още повече че темата ѝ беше близка. Беше на 48 години, едра на ръст, с преливащ бюст и две малки интелигентни очички, които можеха да накарат всекиго да загуби увереност. Често сякаш гледаше право през хората и никой не би казал, че страда от някакъв особен респект към висшестоящите. Можеше да нахока когото и да било, дори на посещение да бе министърът на правосъдието — и това също беше една от причините Ед Неда да се чувства добре в компанията ѝ. Никого от двамата не го беше особено грижа за постовете. Интересуваше ги дарованието и нищо друго, ето защо шефката на тайната полиция в държавичка като Швеция за Алона беше просто дребна риба.
При все това, след извършването на обичайните контролни проверки на разговора съвсем се бе шашардисала. Това обаче нямаше нищо общо с Хелена Крафт, а с драмата в офиса зад гърба ѝ, която тъкмо в този момент се бе разразила. Всички бяха свикнали с гневните изблици на Ед. Той бе способен да врещи, да реве и да думка с юмрук по масата без никаква причина. Ала този път нещо ѝ подсказа, че нещата стоят съвсем различно.