Не стигна особено далеч, защото в следващата секунда тя пое юздите и продължи изречението му с думите: Онзи, който следи народа, накрая сам бива проследен от него. В това се съдържа фундаментална демократична логика, и за кратък миг ѝ се стори, че е улучила десетката, че е имала гениално хрумване. Усещаше горещата сладост на реванша, а после пое заедно с Ед Неда на пътешествие из системата. Двамата танцуваха и фучаха покрай святкащ свят от неща, които на всяка цена трябваше да останат скрити.
Несъмнено преживяването беше спиращо дъха, и все пак, и все пак… Когато се откачи и всичките ѝ логови файлове автоматично бяха изтрити, дойде махмурлукът. Като след оргазъм с погрешен партньор. Онези изречения, които само допреди миг ѝ се бяха стрували толкова точно попадение, сега ѝ звучаха съвсем детински, като хакерско бръщолевене. Внезапно закопня да се напие до козирката, минимум. С уморени провлечени стъпки стигна до кухнята, грабна бутилка „Тъламор Дю“ и две-три бири, с които да изплакне уста, сетне седна пред своите компютри и започна да пие. Не за да празнува, съвсем не. В тялото ѝ не бяха останали никакви усещания на победител. По-скоро… защо? От чувство за противоречие може би.
Пиеше ли, пиеше, а бурята навън фучеше, радостните възгласи откъм Републиката на хакерите се множаха. Нищо от това обаче вече не я засягаше. Едва се държеше изправена и с бързо, помитащо движение прекара ръка по масата, наблюдавайки как бутилки и пепелници политат към пода. После се сети за Микаел Блумквист.
Сто на сто беше от алкохола. Блумквист имаше навика да изскача в мислите ѝ, когато беше пияна, точно както се случва с напоркани бивши любовници, и без изобщо да го съзнава, тя хакна неговия компютър, а това далеч не беше АНС. Отдавна си пазеше пряка пътека към него и първоначално се зачуди каква ли работа имаше там.
Не ѝ пукаше за него, нали така? Той беше история, просто привлекателен идиот, в когото навремето случайно се бе влюбила, и нямаше намерение да повтаря тази грешка. Не, всъщност би трябвало просто да се откачи от интернет и да не поглежда компютър седмици наред. При все това остана на неговия сървър и в следващия миг изражението ѝ се смекчи. Шибаният Кале Блумквист бе създал файл на име „Кутията на Лисбет“ и в този документ се криеше въпрос към нея:
Какво да мислим за изкуствения интелект на Франс Балдер?
Лисбет се поусмихна и може би това донякъде се дължеше на Франс Балдер.
Той беше нейният тип компютърен маниак, обсебен от изходни кодове, от квантови процеси и от възможностите на логиката. Но най-вече се развесели от факта, че Микаел Блумквист се бе натресъл в същата сфера като нея самата, и макар да се чудеше дали просто да не изключи компютъра и да си легне, тя отговори:
Интелектът на Балдер ни най-малко не е изкуствен. Как е твоят собствен понастоящем?
И какво ще стане, Блумквист, ако създадем машина, която е малко по-умна от нас самите?
После отиде в една от своите спални и както си беше с дрехите, изпадна в безпаметен сън.
Глава 7.
20 ноември
Още нещо се беше случило в редакцията, явно нещо не много хубаво. Ерика обаче отказваше да сподели подробности по телефона. Настоя за разрешение да го посети в дома му. Микаел се бе опитал да я разубеди.
— Красивото ти дупе ще стане на шушулка!
Ерика не го послуша и ако не беше интонацията ѝ, той просто щеше да се зарадва на нейното упорство. Още откакто бе напуснал редакцията, Микаел копнееше за възможност да поговори с нея, а може би и да я вкара в спалнята си и да ѝ свали дрехите. Нещо обаче му подсказваше, че сега няма да стане и дума за това. Ерика изглеждаше обезпокоена и промълви едно „извинявай“, което само го разтревожи още повече.
— Веднага ще хвана такси — каза тя.
Във всеки случай се позабави и като нямаше какво друго да прави, той влезе в банята и се погледна в огледалото. Бе имал и по-добри дни. Косата му беше чорлава и неподстригана, а под очите му имаше сенки и торбички. Като цяло грешката бе на Елизабет Джордж. Микаел изруга, излезе от банята и поразтреби още малко апартамента.
Ерика нямаше да може да се оплаче поне от това. Колкото и отдавна да се познаваха и колкото и да бяха преплетени житейските им пътища, в него все още вирееше слаб комплекс. Той беше нежененият син на работник, тя беше омъжената госпожа от висшата класа с перфектен дом в Салтшобаден и при всички положения нямаше да навреди, ако обстановката вкъщи изглежда прилично. Напълни миялната машина, изчисти мивката и хукна навън с боклука.