Още докато Зала беше жив, Грубер бе един от по-интелигентните в мрежата и за разлика от останалите партньори, той се бе сдобил с университетско образование както по компютърни науки, така и по бизнес администрация, които очевидно го бяха въвели в по-знатни среди. Понастоящем името му се срещаше в две разследвания на тежки престъпления срещу високотехнологични предприятия: кражби на нови технологии, изнудвания, вътрешни афери, хакерски атаки.
В други случаи Лисбет не би продължила по следата повече от това. Не само защото, като изключим случая с Грубер, работата не изглеждаше да има нещо общо с отколешната дейност на баща ѝ. Нито пък я безпокоеше факта, че два богати концерна са изгубили част от своите нововъведения. После обаче всичко се бе променило.
В засекретен доклад на Британската агенция за електронно разузнаване в Челтнъм се бе натъкнала на няколко кодови думи, свързани с бандата, за чийто член понастоящем се смяташе Грубер, и въпросните думи я бяха изумили, а сетне просто не можеше да се откъсне от историята. Осведоми се за всичко относно групата, доколкото ѝ бе по силите, и накрая, в нещо толкова аматьорско като наполовина отворен хакерски сайт попадна на повтарящ се слух, че организацията отмъкнала AI технологията на Франс Балдер и я продала на руско-американското предприятие за компютърни игри „Тругеймс“.
Тъкмо заради тези сведения се бе появила на лекцията на професора в Кралския технически институт и му беше вадила душата относно сингулярностите в черните дупки, поне това бе част от причината.
Втора част
Лабиринтите на паметта
21-23 ноември
Ейдетика: изучаване на хората с ейдетична или т.нар. фотографска памет.
Научни изследвания показват, че хората с ейдетична памет се изнервят или стресират по-лесно от другите.
Повечето, но не всички лица с ейдетична памет са аутисти. Съществува и връзка между фотографската памет и синестезията — състоянието, в което две или повече сетива са свързани помежду си, например когато цифрите се възприемат в цветове, а всяка числова редица формира картина в мислите.
Глава 12.
21 ноември
Ян Бублански бе очаквал с нетърпение свободния ден и дългия разговор с равина Голдман относно някои въпроси, които го бяха терзали напоследък и засягаха съществуването на Бог.
Нещата не стояха чак така, че да е на път да стане атеист, ала самото понятие Бог бе започнало да му се вижда все по-проблематично и искаше да поговори за него и за чувството за безсмисленост, което го бе застигнало в последно време, а може би и за желанието си да напусне работа.
Ян Бублански определено гледаше на себе си като на добър следовател в сферата на убийствата. Процентът на разкритията му като цяло бе уникален, а от време на време и продължаваше да се чувства стимулиран от професията си. Само дето не беше сигурен, че му се ще да продължи с разследването на убийства. Навярно би трябвало да се преквалифицира, докато още беше време. Мечтаеше да преподава, да кара младите хора да израстват и да придобиват самочувствие, може би защото той самият често се съмняваше в себе си. Но не знаеше какъв предмет би избрал. Ян Бублански така и не се беше сдобил със специалност, като изключим онова, което се бе превърнало в негов жребий в живота: злокобната ненавременна смърт, нездравите човешки склонности, а това категорично бяха теми, по които не желаеше да преподава.
Часът беше 8,10 сутринта, а той бе застанал пред огледалото в банята и изпробваше своята кипа, която, за съжаление, бе трупнала доста годинки. Някога сияеше в хубав ясносин цвят, който се смяташе за леко екстравагантен. Сега изглеждаше най-вече вехта и избеляла, като малък символичен образ на собственото му развитие, смяташе той.
Чувстваше се подпухнал и преуморен, та вдигна разсеяно романа на Сингер „Магьосникът от Люблин“, който толкова харесваше, че вече години наред го държеше до тоалетната чиния, в случай че му се прище да почете в моментите, когато стомахът му създава проблеми. Сега обаче не успя да прочете повече от няколко реда. Телефонът звънна и положението не се подобри, когато узна, че го търси главният прокурор Рикард Екстрьом. Обаждане от Екстрьом означаваше не просто работа, а навярно работа с политическо и медийно значение.
— Здрасти, Рикард, приятно ми е да те чуя — излъга Бублански. — За съжаление, обаче съм зает.
— А… не, не, не и за това, Ян. Това не можеш го изпусна. Подочух, че днес ти бил свободен ден.