Онова, което не ме убива

— Така е, но съм поел към… — Не искаше да казва синагогата; еврейската му вяра не се ползваше с особена популярност сред колегите. — …лекаря — допълни.

— Болен ли си?

— Всъщност, не.

— Какво ще рече това? Почти болен?

— Нещо такова.

— О, тогава едва ли има проблем. Та нали всички сме си почти болни? Това тук е важно, Ян. Дори министърът на предприемачеството, Лиса Грийн, се обади и е напълно съгласна ти да се заемеш с разследването.

— Изключително ми е трудно да повярвам, че Лиса Грийн знае кой съм.

— Е, може би не те знае точно по име, а всъщност и изобщо няма право да се меси. Всички ние обаче сме единодушни, че се нуждаем от върхова сила.

— Ласкателствата вече не ми действат, Рикард. За какво се касае? — попита той и тозчас съжали.

Самото питане беше половин „да“ и си личеше, че Рикард веднага го прие като малка победа.

— Професор Франс Балдер е бил убит тази нощ в дома си в Салтшобаден.

— И кой е това?

— Един от нашите най-прочути учени в международен план. Водещо име в областта на AI технологиите.

— На какво?

— Работел е с неутрални мрежи, дигитални квантови процеси и тем подобни неща.

— Все още не разбирам нищо.

— С други думи, опитвал се е да накара компютрите да мислят, е, чисто и просто да наподобяват човешкия мозък.

Да наподобяват човешкия мозък? Ян Бублански се зачуди какво ли би било мнението на ранина Голдман по въпроса.

— Мислят, че преди време е бил обект на промишлен шпионаж — продължи Рикард Екстрьом. — Тъкмо затова убийството е ангажирало вниманието на Министерството на предприемачеството и иновациите. Сигурно ти е известно с каква тържественост Лиса Грийн бе говорила за защитата на шведската научноизследователска дейност и иновационните технологии.

— Да, спомням си.

— Очевидно сигурността на Балдер е била заплашена. Бил е под полицейска охрана.

— Искаш да кажеш, че са го убили въпреки това.

— Може би не е била най-добрата охрана на земята. Пазели са го Флинк и Блум от силите на реда.

— Казановите?

— Да, изстреляли ги тази нощ насред бурята и общия хаос. Е, в тяхна защита може да се каже, че не им е било леко. Работата не потръгнала. Франс Балдер бил застрелян в главата, докато момчетата се занимавали с някакъв пияница, който изникнал от нищото. Да, можеш да си представиш, убиецът се възползвал от това дребно отклоняване на вниманието им.

— Не звучи добре.

— Никак даже. Бандитите са действали адски професионално, а на всичкото отгоре и явно са хакнали охранителната система.

— Значи са били няколко?

— Така си мислим. Освен това…

— Да?

— Има редица неудобни детайли.

— Които ще допаднат на медиите?

— В които медиите ще се влюбят — продължи Екстрьом. — Например онова пиянде, дето се появило, не е кой да е, а Ласе Вестман.

— Актьорът?

— Точно той. А това е крайно неприятно.

— Защото ще го изтипосат на първа страница?

— Отчасти затова, разбира се, но също и защото рискуваме да ни въвлекат в тегава бракоразводна проблематика. Ласе Вестман твърди, че отишъл там да прибере своя осемгодишен доведен син, когото Франс Балдер държал при себе си, момче, което… Чакай сега да не сбъркам… на което Балдер със сигурност е биологичен баща, но за което според съдебното решение за попечителство не бил способен да се грижи.

— Че защо професор, който може да накара компютрите да приличат на хората, би бил неспособен да се грижи за собственото си дете?

— Изглежда, че проявявал груба безотговорност и работел, вместо да наглежда сина си, и като цяло бил съвършено безнадежден баща, ако съм схванал правилно. При всички положения историята е деликатна. Момченцето, което не е трябвало да бъде у Балдер, навярно е станало свидетел на убийството.

— Божке! И какво казва то?

— Нищо.

— Твърде е шокирано?

— Със сигурност, но така или иначе, то никога не казва нищо. Нямо е и е със силно забавено развитие. Така че няма да ни е от полза.

— Значи, се очертава убийство без заподозрян и без видима причина.

— Стига само да не е имало причина Ласе Вестман да изникне точно когато убиецът е проникнал в приземния етаж и е застрелял Балдер. Май че е доста важно бързо да приберете Вестман за разпит.

— Стига да се нагърбя с разследването.

— Ще се нагърбиш.

— Сигурно ли е?

— Нямаш избор, бих казал. Освен това запазих най-хубавото за накрая.

— И какво е то?

— Микаел Блумквист.

— Какво му има?

— По някаква причина се е намирал на мястото. Мисля, че Франс Балдер го потърсил, за да му разкрие нещо.