Онова, което не ме убива

— Хайде, Ед, не се подценявай.

— Въобще не се подценявам, мамка му. Както знаеш, на мене не ми пука кой е възвишен, кой не е, нито кой мислел така или онака. Фокусиран съм върху собствената си работа. Охранявам нашите системи и единственото, което наистина ме впечатлява, е ловкостта в професията.

— Би наел самия дявол, ако е надарен ИТ специалист.

— Във всеки случай изпитвам уважение към който и да е враг, стига да е достатъчно способен. Можеш ли да го проумееш?

— Мога.

— Започвам да си мисля, че сме еднакви, аз и той, и само по чиста случайност сме на различни страни. Както сто на сто си чула, един RAT, шпионска програма, е преминала през нашия сървър и се е промъкнала в интранета, а тази програма, Алона…

— Да?

— Е като чиста музика. Написана е толкова компактно и елегантно.

— Изправил си се срещу достоен противник.

— Без съмнение, а същото се отнася и за моите момчета ей там. Толкова са възмутени и патриотични или на каквито там се правят, по дяволите. Ала всъщност няма нищо, което да желаят повече от това, да срещнат въпросния хакер, за да си премерят силите с него. За известно време и аз опитах да си мисля: окей, хубаво, преодолей го! Може би все пак щетата не е чак толкова голяма. Това е само един отделен гениален хакер, който иска да блесне, а може и да е за добро. Докато го преследвахме, научихме маса неща за нашата уязвимост. После обаче…

— Да?

— После се зачудих да не са ме преметнали и по тази точка — да не би цялата позьорщина в мейлсървъра ми да е била просто димна завеса, фасада за прикриването на нещо коренно различно.

— Като например?

— Като например да се осведомят за определени неща.

— Вече събуди любопитството ми.

— Би трябвало. Успяхме да открием точно какво е търсел хакерът и всичко се свежда до мрежата, с която ти се занимаваш, Алона. Те не се ли наричат Паяците?

— Дори Обществото на паяците. Но това ще да е по-скоро на шега.

— Хакерът е търсел информация за тази банда и сътрудничеството им със „Солифон“, та тогава си помислих, че може и сам да се е числял към въпросната мрежа и е искал да се осведоми какво знаем за тях.

— Май че не звучи неправдоподобно. Очевидно разполагат с компетентни хакери.

— После обаче пак започнах да се съмнявам.

— И защо?

— Защото изглежда, че хакерът е искал и да ни покаже нещо. Знаеш, успял е да си изработи статус на суперпотребител и е можел да чете документи, които нищо чудно да не са стигнали даже и до теб, документи с ниво на класифицирана информация. Строго секретно, макар файлът, който всъщност е копирал и си е прибрал, да е толкова сложно криптиран, че нито той, нито дори ние имаме шанс да го прочетем, докато онзи дявол, дето го е написал, не ни даде личните си ключове, но все пак…

— Какво?

— Посредством нашите собствени системи хакерът е разкрил, че и ние си сътрудничим със „Солифон“ по същия начин като Паяците. Знаеше ли това?

— Не, за бога, не.

— Така си и мислех. Изглежда, нещата са толкова зле, че и ние имаме хора в групата на Екервалд. Услугите, които „Солифон“ прави на Паяците, предоставя и на нас. Предприятието представлява част от нашия промишлен шпионаж и със сигурност това е причината твоята задача да е имала толкова нисък приоритет. Страхуват се да не би разследването ти да опръска с лайна и нас самите.

— Проклети идиоти.

— Май че трябва да се съглася с теб, и може би не е съвсем невероятно сега изцяло да те изключат от задачата.

— Това ще е абсолютно безобразие.

— Споко, споко, има и друг изход и тъкмо затова довлякох бедното си туловище чак до твоето бюро. Може да започнеш работа за мен вместо за тях.

— И какво имаш предвид?

— Този проклет хакер знае разни неща за Паяците и успеем ли да се доберем до неговата самоличност, и двамата с теб ще направим пробив, а тогава ще се сдобиеш с шанс да научиш какви ли не горчиви истини.

— Разбирам накъде биеш.

— Значи, отговорът е „да“?

— „Нда“ — отвърна тя. — Смятам преди всичко да разбера кой е застрелял Франс Балдер.

— Но ще ме информираш?

— Окей.

— Добре.

— Но слушай — продължи тя, — ако този хакер толкова го бива, мислиш ли, че не е изтрил следите си?

— По тази точка можеш да бъдеш спокойна. Няма значение колко го бива. Ние смятаме да го открием въпреки всичко и да го одерем жив.

— Къде отиде цялото ти уважение към противника?

— Тук си е, приятелко, но въпреки това ще го размажем и ще го тикнем зад решетките доживотно. Никой не прави пробиви в моята система.