Глава 13.
21 ноември
Микаел Блумквист и сега не успя да поспи по-дълго. Събитията от нощта не му даваха покой и в 11,15 преди обед той се предаде и седна в леглото.
После отиде в кухнята, направи си два сандвича със сирене чедър и прошуто и си сипа паница йогурт с мюсли. Но не яде много. Заложи на кафето, както и на вода с таблетки за главоболие. Изпи пет-шест чаши „Рамльоса“ и взе два алведона, после извади един бележник и се опита да обобщи случилото се. Не стигна много далеч. Адът се изсипа отгоре му. Телефоните започнаха да звънят и не му отне много време да схване какво бе станало.
Новината се бе взривила, а новината гласеше, че „топжурналистът Микаел Блумквист и актьорът Ласе Вестман“ се намирали насред „мистериозна“ драма с убийство — явно никой не бе способен да разгадае защо точно Вестман и Блумквист от всички хора на света, заедно или поотделно, са били на мястото, когато шведски професор е бил застрелян с два куршума в главата. Във въпросите се съдържаха някакви инсинуации и със сигурност затова Микаел най-открито сподели, че отишъл там въпреки късния час, защото решил, че Балдер имал да сподели нещо неотложно.
— Бях там, за да упражня професията си — каза той.
Думите му звучаха излишно отбранително, ала той се чувстваше атакуван и искаше да изясни нещата, макар това да би привлякло още повече репортери към същата история. Иначе заявяваше „без коментар“, като и това не беше идеалната реплика. Поне беше откровен и ясен. После отново изключи мобилния и пак навлече старото си кожено палто, за да поеме из града по посока на „Йотгатан“.
Оживлението в редакцията му напомни за доброто старо време. Навсякъде, във всяко кьошенце, колегите работеха съсредоточено. Ерика сто на сто им бе дръпнала някое мобилизиращо слово и със сигурност всички бяха наясно със сериозността на мига. Знаеха, че остават десет дни до крайния срок. Над главите им бе надвиснала заплахата от страна на Левин и „Сернер“ и цялата банда изглеждаше настроена за бой. При все това всички, разбира се, подскочиха, щом го видяха. Искаха да чуят за Балдер и за събитията през нощта, и за реакцията му след хода на норвежците. Той обаче нямаше намерение да се разпростира.
— По-късно, по-късно — каза само и отиде при Андрей Зандер.
Двайсет и шест годишният Андрей Зандер беше най-младият сътрудник в редакцията. Беше стажувал във вестника и понякога, както сега, заместваше, а друг път се изявяваше като журналист на свободна практика. Микаел го болеше, задето нямаха възможност да го вземат за постоянно, преди всичко заради назначаването на Емил Гранден и Софи Мелкер. Всъщност май предпочиташе да работи в екип с Андрей, ала той засега нямаше изградено име, а и все още като че ли не пишеше достатъчно добре. Беше фантастичен в отборната игра и това се отразяваше добре на вестника, но не непременно и на него самия. Момчето имаше всички данни, но не притежаваше достатъчно суета. Изглеждаше като млад Антонио Бандерас и схващаше по-бързо от мнозинството, само дето не вършеше каквото трябва, за да се утвърди на всяка цена. Искаше просто да участва и да прави добра журналистика, при това обичаше „Милениум“ и Микаел внезапно усети, че обича онези, които обичат „Милениум“. Някой хубав ден щеше да стори нещо голямо за Андрей Зандер.
— Здрасти, Андрей — поздрави той. — Как е положението?
— О, ами, бива.
— Не бях и очаквал друго. Какво изнамери?
— Доста неща. На бюрото ти са, а написах и обобщение. Може ли обаче да ти дам един съвет?
— Добрият съвет е тъкмо онова, от което се нуждая.
— Тогава изчезвай оттук на мига. Иди на „Синкенс вег“ и се срещни с Фара Шариф.
— Коя?
— Адски хубава професорка по компютърни науки, която живее там и ще почива през целия ден.
— Искаш да кажеш, че онова, от което наистина се нуждая в този момент, е една адски хубава интелигентна жена?
— Не точно, просто професор Шариф се обади току-що. Разбрала, че Франс Балдер пожелал да сподели с теб нещо. Мисли си, че може би знае за какво става въпрос и на драго сърце би говорила с теб. Навярно чисто и просто иска да изпълни волята му. Струва ми се, че това звучи като идеално начало.
— Иначе проучи ли я?
— Разбира се, и очевидно не можем да изключим да си има собствен дневен ред, но е била приближена на Балдер. Учили са заедно и са съавтори на две научни статии. Съществуват и две-три техни снимки на публични събития. Тя е утвърдено име в сферата си.
— Окей, отивам. Ще ѝ съобщиш ли, че пътувам към нея?
— Ще го направя — отвърна Андрей и даде на Микаел точния адрес.