— Чух това. Как се хаква аларма?
— Йеркер рече, че не е лесно, особено аларма на това ниво, но е възможно. Системата е била свързана с интернет и мобилната мрежа и текущо е изпращала информация на „Милтън Секюрити“ на Слусен. Мъжът трябва да е прихванал някоя честота и да е успял да я хакне по този начин. Или пък се е натъкнал на Балдер на някоя разходка и електронно е откраднал информация от неговата NFC.
— От неговата какво?
— Near Field Communication — комуникация на близки разстояния, функция на мобилния телефон на Франс Балдер, с която е активирал алармата.
— По-лесно беше преди, когато крадците използваха лост — рече Бублански. — Никакви коли в района?
— Някакво тъмно превозно средство е било паркирано на сто метра от къщата на пътния банкет. От време на време двигателят е работел, но единствената, видяла колата, е възрастна жена на име Биргита Рус, няма си представа какъв модел е бил автомобилът. Може би волво, така казва. Или какъвто имал синът ѝ. Синът ѝ има беемве.
— Слаба работа.
— Да, доста е безрадостно на разузнавателния фронт продължи Соня Мудиг. — Извършителите са се възползвали от нощта и бурята. Можели са да се движат из района необезпокоявано и като изключим показанията на Микаел Блумквист, всъщност разполагаме само с едно-единствено наблюдение. На тринайсетгодишен. Казва се Иван Греде. Забавен кльощав хлапак, преболедувал от левкемия като дете и обзавел стаята си изцяло в японски стил. Говори като преждевременно развит. Иван отишъл до тоалетната посред нощ и тогава през прозореца в банята видял огромен мъж край водата. Гледал към морето и се прекръстил със свити юмруци. Изглеждало едновременно агресивно и религиозно, твърди Иван.
— Кофти комбинация.
— Да, комбинация от религия и насилие рядко предвещава нещо добро. Всъщност Иван не беше сигурен в прекръстването. Може да било военна клетва. За момент се уплашил, че мъжът се кани да влезе във водата и да се самоубие. В ситуацията имало някаква тържественост, твърди той.
— Но не е било самоубийство.
— Не. Мъжът се затичал към къщата на Балдер. Носел раница и тъмни дрехи, евентуално камуфлажен панталон. Бил силен и трениран и напомнял за старите играчки на Иван, сподели той, воините нинджи.
— И това не звучи добре.
— Изобщо, и навярно същият мъж е стрелял по Микаел Блумквист.
— И Блумквист не е видял лицето му?
— Не, бил се хвърлил на земята, когато мъжът се извърнал и стрелял. Освен това всичко се случило много бързо. Според Блумквист обаче човекът навярно е имал военна подготовка и това съвпада с наблюденията на Иван, та нямам друг избор, освен да се съглася. Бързината и ефективността на операцията също сочат натам.
— Изобщо успяхте ли да разберете защо Блумквист се е намирал там?
— О, да. Ако нещо е било свършено както трябва тази нощ, то това са разпитите на Блумквист. Можеш да погледнеш това. — Соня му подаде няколко разпечатани листа. — Блумквист се е свързал с един от старите асистенти на Балдер, който твърди, че професорът е станал жертва на хакерска атака и му откраднали технологията, а тази история заинтригувала журналиста. Искал да се добере до Балдер. Балдер обаче не се обадил. Нямал навика да го прави. В последно време живеел усамотено и не поддържал почти никакъв контакт с външния свят. Всички покупки се извършвали от домашната помощница на име… чакай, Лоти Раск, госпожа Раск, която впрочем имала строги нареждания да не споменава пред никого, че синът е в къщата. Ей сега ще стигна до това. Тази нощ обаче се случило нещо. Подозирам, че Балдер се е тревожел и е искал да излее нещо, което го е потискало. Не забравяй и че току-що е бил известен за съществуването на сериозна заплаха срещу него. Освен това алармената му система се била задействала и двама полицаи охранявали къщата. Може и да е подозирал, че дните му са преброени. Не знам. Във всеки случай се обадил на Микаел Блумквист посред нощ и искал да му разкаже нещо.
— В миналото хората са викали свещеник в подобни ситуации.
— Очевидно сега търсят журналист. Е, всичко това са чисти догадки. Знаем само какво е казал Балдер на телефонния секретар на Блумквист. Иначе нямаме представа какво е планирал да сподели. Блумквист също не знае, така твърди и аз му вярвам, но изглежда съм съвсем сама в това отношение. Рикард Екстрьом, който впрочем само ни вади душите, е убеден, че Блумквист си трае за неща, които смята да публикува в своя вестник. На мен обаче ми е много трудно да го повярвам. Блумквист е хитрец и това го знаем всички. Само че не е човекът, който би саботирал полицейско разследване умишлено.