— Наистина.
— Просто Екстрьом се е разфучал и настоява Блумквист да бъде задържан за лъжесвидетелстване. Знаел повече, а си мълчал. Имам усещането, че ще си изпълни заплахата.
— Това едва ли ще доведе до нещо добро.
— Няма, а предвид репутацията на Блумквист, по-скоро си мисля, че би било най-добре да си останем в добри отношения с него.
— Ще се наложи да го разпитаме отново, предполагам.
— Сигурно.
— Ами тая работа с Ласе Вестман?
— С него се чухме току-що и историята не е от поучителните. Вестман обикалял кръчмите, бил в „КБ“, „Театралната гилдия“ и „Оперния бар“, „Риш“ и бог знае още къде, крещял и нареждал за Балдер и момчето часове наред. Подлудил приятелите си. Колкото повече пиел и колкото повече пари профуквал, толкова повече се вманиачавал.
— Защо е било толкова важно за него?
— Било е в известна степен натрапчива мисъл, мания на алкохолик. Разпознавам модела от стария си чичо. Всеки път, щом се натряскаше, нещо си наумяваше. Разбира се, имало е и нещо повече. Вестман не спирал да говори за съдебното решение за попечителките права, та ако беше друг, малко по-емпатичен тип, това щеше да обясни доста неща. Човек би решил, че е желаел доброто на момчето. В този случай обаче… навярно знаеш, че Ласе Вестман е осъждан за упражняване на насилие.
— Не знаех.
— Преди години е имал връзка с онази блогърка и модел, Рената Капусински. Смазвал я от бой. Мисля, че дори ѝ разкъсал бузата с ухапване.
— Лошо.
— Освен това…
— Да?
— Балдер бил написал редица жалби, които не изпратил, може би заради окончателното решение на съда, но от тях става ясно, че е подозирал Ласе Вестман във физически тормоз и над сина.
— Какво говориш?
— Балдер забелязал подозрителни синини по тялото на детето — и тук всъщност го подкрепя един психолог от Центъра по аутизъм. Така че…
— Така че Ласе Вестман едва ли е бил тласнат към Салтшобаден от обич и загриженост.
— Не, по-скоро го е направил за пари. След като си взел сина, Балдер отрязал или най-малкото намалил издръжката, която бил задължен да плаща.
— И Вестман не се е опитал да подаде жалба?
— Най-вероятно не е смеел предвид обстоятелствата.
— Какво още пише в онова съдебно решение за попечителство? — попита Бублански.
— Че Балдер е безнадежден баща.
— Такъв ли е бил?
— Във всеки случай не е бил злодей, за разлика от Вестман. Случил се обаче един инцидент. След развода Балдер взимал сина си всеки втори уикенд и по онова време живеел в апартамент на Йостермалм, с книги от пода до тавана. В един от онези уикенди, когато Аугуст бил на шест години, той си седял в гостната, докато Балдер както обикновено се бил вглъбил пред компютъра в съседната стая. Какво точно се е случило, не знаем, но имало стълбичка, подпряна на една от етажерките. Аугуст се покачил на нея и навярно е грабнал няколко от книгите, подредени на най-горния рафт, при което паднал и си счупил лакътя, загубил и съзнание. Франс обаче не чул нищо. Просто продължил работата си и едва след няколко часа намерил Аугуст скимтящ на пода край ония книги, изпаднал в истерия и откарал момчето в спешното.
— После изцяло бил лишен от родителски права?
— Не само това. Обявили го за незрял в емоционално отношение и неспособен да се грижи за сина си. Вече не му било разрешено да остава сам с Аугуст. Честно казано обаче, това съдебно решение ми понамирисва.
— Защо?
— Защото се е провел процес без защита. Адвокатът на бившата жена подходил безкомпромисно, докато Франс Балдер просто безропотно понесъл ударите и заявил, че е негоден, безотговорен и кой знае още какво. Съдът постановил — злонамерено и тенденциозно според мен, че Балдер бил неспособен да се привързва към други хора и неизменно търсел убежище при машините. Доколкото вече съм запозната със случая, не мисля, че това е така. Съдът е приел за чиста монета чувството му за вина и самообвиненията му. Във всеки случай Балдер бил страшно сговорчив. Съгласил се да изплаща много голяма издръжка, 40 000 крони на месец, мисля, плюс еднократна сума в размер на 900 000 крони за непредвидени разходи. Не след дълго се преместил в САЩ.
— После обаче се е върнал.
— Да, и навярно е имало няколко причини за това. Отмъкнали му технологията, а може и да е узнал кой е виновникът. Изпаднал в сериозен конфликт със своя работодател. Аз обаче си мисля, че се е касаело и за сина. Жената от Центъра по аутизъм, за която споменах, впрочем името ѝ е Хилда Мелин, на един ранен етап била силно обнадеждена по отношение на развитието му. Но очакванията ѝ не се оправдали. Освен това получила сигнали, че Хана и Ласе Вестман проявяват безотговорност по отношение на обучението му. Според договорката трябвало да преподават на Аугуст у дома, ала между специалните педагози се разгорял конфликт, имало и измами с парите за училище и измислени имена на учители, е, всевъзможни мерзости. Това обаче е друга история, с която някой ще трябва да се занимае по-късно.