21.
Сънят на Хана
— Хайде, хора, само още два пъти! — извика застаналата в дъното на фитнес залата имитаторка на Джилиан Майкълс3, вдигайки двете бледосини гири над главата си. — Направете го, нищо, че боли! Почувствайте пламъка!
Хана усещаше ръцете си като гумени, но с пъшкане вдигна гирите колкото се може повече. Когато се погледна в огледалото, лицето й се беше изкривило в гримаса на възрастна жена със запек.
След това остави тежестите на пода и въздъхна.
— Аплодисменти за всички! — извика инструкторката. Няколко души заръкопляскаха вяло.
Хана се отпусна върху рогозката си. Беше събота следобед и тя прекарваше вече втори час във фитнес залата — преди да изкара курса по аеробика, тя тича трийсет минути на пътеката, после се опита да доразпусне с двайсетина минути на „Стеърмастър“-а, но нищо не можа да й помогне да забрави за Наоми или А., или за Наоми в ролята на А.
Всички от курса се запътиха към изхода. Хана метна кърпата през врата си и ги последва. Но когато зърна грейналото лице на Наоми пред прозореца, тя бързо отстъпи назад.
— Здрасти, суперзвезда! — поздрави я весело Наоми, влизайки в залата. Тя беше облякла сиви хавлиени шорти, бяла деколтирана блузка без ръкави и кецове „Ню Балънс“. — Тая сутрин се измъкна много рано! През цялото време ли беше тук? Трябваше да ми кажеш, че идваш във фитнеса — щях да дойда с теб!
— Ами, реших го в последната минута — отвърна Хана, избягвайки погледа на Наоми, който й се струваше твърде обезпокоителен.
Наоми я хвана за ръката.
— Тъкмо разговарях с инструкторката по пилатес — тя е страхотна. Искаш ли да се запишем заедно за утре?
— Ами, да. — Хана зачопли кърпата си, изнервена от близостта на Наоми. В съзнанието й се появи образът на Гейл, която лежи безжизнена в алеята пред дома й. И това е дело на Наоми.
Наоми сложи ръце на хълбоците си.
— Да не си ми ядосана нещо?
— Разбира се, че не — изблея Хана, опитвайки се да прозвучи невинно.
— Добре, защото се държиш много странно — рече Наоми, а в гласа й се долавяше обида. — Отнасяш се с мен така, сякаш имам повърнато в косата.
Хана успя да повдигне безгрижно рамене.
— Просто съм изморена. — След това махна с ръка към фонтана, промърмори колко е жадна и се отправи директно към кранчето. Тя знае всичко, прогърмя гласът в главата й. Всичко, което ти каза, е лъжа. Въобще не е щастлива, че братовчедка й е катастрофирала — бясна е и търси отмъщение.
Когато се напи, установи, че Наоми я чака.
— Може ли поне следобед да репетираме за шоуто?
Хана се чувстваше като в капан. За щастие в този миг телефонът й пропя. Беше просто имейл от Shopbop.com за новите летни намаления, но Наоми не знаеше това.
— Майк иска да ме види — казва, че е спешно. Проклятие.
Наоми я погледна с подозрение.
— Искаш ли все още да си моя партньорка за шоуто?
— Разбира се! — излъга Хана, страхувайки се от онова, което би направила Наоми, ако й отвърне отрицателно. Тя я стрелна с извинителна усмивка. — Ще се видим по-късно, става ли? — След това, навела глава, тя се стрелна към стълбището и хукна нагоре към етажа, където се намираше стаята й — отчаяно се нуждаеше от смяна на дрехите. Страхуваше се, че Наоми ще я последва, но не я видя на площадката.
Хана отключи вратата и връхлетя вътре. Макар да бе отсъствала само няколко часа, стаята вече й се струваше чужда. Куфарът на Наоми се намираше на съвсем различно място. На леглото й бяха проснати съвсем различни дрехи, а столът бе преместен до прозореца. Хана се огледа за лаптопа на Наоми, но той не се виждаше никъде. Сигурно повече нямаше да го остави на показ.
Тя се отпусна за миг на леглото си, внезапно връхлетяна от умора. Главата й потъна в хладната, мека възглавница. Наболяващите я крайници се отпуснаха върху удобния матрак. Толкова беше хубаво да може да се отпусне след часовете упражнения. Тихият шум на вентилатора й действаше успокояващо и приспивно. Ще затворя очи само за минутка, каза си тя и дишането й се забави. Изведнъж над нея като тежко одеяло се спусна мрак и затули всичко.
Когато отново отвори очи, тя седеше в едно непознато беемве. От огледалото за обратно виждане висеше боров ароматизатор. Радиото бе настроено на някаква хип-хоп станция.
Тя примигна и погледна през прозореца. Навън валеше като из ведро. Обграждаха я високи сгради, а в далечината се виждаше неоновата табела на „Саут Стрийт Стейкс“.
3
Джилиан Майкълс — популярна фитнес инструкторка, участваща в множество телевизионни предавания. — Б.пр.